— Спри пред „Червения лъв“ — заповяда кратко Аласдеър, когато влязоха в оживения търговски град Барнет, на две мили след Уайтстоун.
— Мислех, че ще спрем в Потърс Бар.
— Трябва да пийна нещо, пък и да напоим конете.
Ема насочи конете към двора на „Червения лъв“. Наоколо им сновяха коняри, които сменяха конете на три пощенски коли, готови да потеглят по Големия северен път.
Аласдеър скочи от колата.
— Хайде — каза той и подаде на Ема ръка, за да й помогне да слезе.
Тя се поколеба за миг, после пое ръката му и слезе от колата. Знаеше, че Аласдеър вече е бесен, знаеше, че по обичайния си противоестествен начин е предизвикала сцената, която той сега щеше да й направи. Боеше се от неговата реакция, но усещаше, че този сблъсък й е нужен. Никога не успяваха да скрият един от друг чувствата си и се бяха носили от един върховен миг до друг. Може да не беше най-разумният начин да го правят, но и двамата явно просто не можеха другояче.
Щом Ема стъпи на земята, Аласдеър веднага пусна ръката й.
— Влез в странноприемницата и кажи, моля те, да ни дадат отделна стая — каза той и добави с ледена учтивост: — Поръчай, ако обичаш, и халба бира за мен.
Ема изпълни желанията му. Кръчмарят я посрещна с поклон още на вратата и я увери, че има отделна стая, от която се вижда пътя. Веднага щял да прати там и напитки. Той щракна с пръсти, а на дотичалата слугиня заповяда да заведе дамата горе.
Ема последва момичето в четириъгълна стая с дървена ламперия. Застана до прозореца и гледаше към пътя, когато Аласдеър влезе в стаята.
— Кръчмарят ще прати бира и кафе — осведоми го тя с безизразен глас и си свали ръкавиците. — Освен това и студено пилешко, и пастет от дивеч. Не знаех дали не си гладен.
— Не особено — каза Аласдеър. Стоеше с гръб към огъня и беше запретнал пътническото си палто, за да си стопли краката.
— Предполагам, че Мария междувременно вече е тръгнала — каза Ема и продължи да гледа към пътя.
— Добре, Ема, и хайде, стига! — отсече Аласдеър. — Какво, по дяволите, става? Цупиш ми се още от тази заран, откакто се появих на Маунт стрийт и…
— Изобщо не се цупя! — извика Ема и се обърна рязко към него. — Аз никога не се цупя.
— До тази заран можех евентуално да се съглася с теб — възрази той. — Но защо се държиш с мен с такова пренебрежение?
Ема хвърли ръкавиците на масата.
— При сегашното положение на нещата, не ми се слуша… — подхвана тя, но после млъкна, защото слугинята влезе в стаята с яденето и пиенето. Ема отново се обърна към прозореца.
Момичето огледа с любопитство двамата в стаята. Напрежението между тях беше толкова осезаемо, че сякаш можеше с нож да се разреже. Тя сложи нещата от подноса на масата, но много по-шумно, отколкото беше редно — тишината в стаята беше толкова тягостна, че изпита желание на всяка цена да я наруши.
— Нещо друго, сър? — Тя се поклони учтиво на Аласдеър, защото Ема продължаваше да стои с гръб към стаята.
— Не… не. — И той я отпрати с нетърпелив жест.
Тя се поклони още веднъж, после избяга с празната табла.
— Е, да започнем отначало — Аласдеър си наля бира в халбата. — Какво не ти се слуша? — Той отпи голяма глътка и я загледа с присвити очи. Добре съзнаваше, че под гнева му припламваше страх, което обаче не му помогна да се държи по-примирително.
— Не ми се слуша същество като лейди Мелроуз да дрънка пред хората по мой адрес — заяви Ема с пламнали бузи и разтреперан глас. — Още по-малко да разказва по толкова унизителен начин неща за мен, които ти си споделил с нея.
Аласдеър я гледаше безкрайно объркан. Той сложи халбата на масата.
— Не те разбирам.
— Наистина ли? — Гласът й трепереше от сподавен гняв. — Може би вече изобщо не си спомняш, че си изразил пред лейди Мелроуз мнението си за мен и то с думи, които човек трябва да е чул, за да им повярва. Била съм вулгарна като Лети Лейд, например. Може би не помниш също, че си й казал, че нямаш търпение да си намеря най-сетне съпруг, за да се отървеш от гадното си задължение на мой управител.
Ема си пое дълбоко дъх и кратко гневно хълцане се изтръгна от гърлото й. Тя притисна пръсти към устните и се опита да се вземе в ръце. Не, нямаше да рухне пред него.
— И за какво още си разговарял с нея? — попита тя, използвайки мълчанието му в своя полза. — Може би за способностите ми в леглото? Удоволствие ли ти доставя да сравняваш любовниците си, Аласдеър?
Аласдеър пребледня.
— Стига! — отсече той и очите му заблестяха на пребледнялото лице, а в ъгълчето на устните му един мускул затрепери. — Позволи ми да сложа нещата по местата им. Упрекваш ме, че съм говорил с други жени за теб?