— Не само си говорил — отвърна тя жлъчно. — Унижавал си ме пред другите си любовници, та те да могат да сервират онова, което си им разказал, на своите приятели и познати и на всеки от обществото, който би желал да го чуе… да могат думите ти да са в устата на всяка дърта крастава жаба и да се превърнат в клюка за целия град!
Тя се обърна рязко, защото вече не издържаше да го гледа, пък и за да не види той пламналите й от гняв бузи, да не забележи болката й, още повече, че тя самата не знаеше кое от двете чувства надделява в нея.
— Как смееш! — Аласдеър едва потискаше гнева си, но говореше с необичайно тих глас. — Как смееш, Ема!
— Как смея ли? — хвърли му тя през рамо: — Повтарям само онова, което чух. При това на обществено място.
— Осмеляваш се да вярваш, че съм способен на такова нещо? Че ще си загубя разсъдъка, ще забравя възпитанието си и ще говоря с някого по лични въпроси, които засягат теб!
— Но аз го чух — обясни тя с безизразен глас. — Вярвам на това, което съм чула.
Аласдеър беше прекосил стаята с две широки крачки. Той я хвана за раменете и я обърна към себе си.
— За бога, Ема, никога не съм бил толкова близко до желанието да ударя жена, както в този миг.
— Ами тогава удари ме — кипна тя. — Нали насилие е това, което се очаква от мъж, унизил възлюбената си, за да се подмаже на друга. — Тя отстъпи назад, зърнала израза в неговите очи. Пръстите му се впиха брутално в раменете й и тя очакваше, затаила дъх, той да изпълни заканата си. После щеше още повече да го презира. Това щеше да сложи веднъж завинаги край на всичките й чувства към него.
Аласдеър свали ръце от раменете й. Отстъпи няколко крачки назад. После въздъхна, продължително и дълбоко, потърка с върха на пръстите очите си и устните, после прокара отпаднало ръка през лицето.
Ема видя, че ръцете му треперят.
— Вместо да ме обсипваш с упреци, трябваше просто да ми разкажеш какво се е случило — каза той и сега гласът му беше спокоен. — Очевидно имаш причина да си обидена, но, за бога, Ема, дано причината да е основателна.
Сега тя изпита слабо подозрение, че може би всичко е било грешка, ужасна грешка. Усети някакъв полъх на надежда. Познаваше Аласдеър и знаеше, че гневът му не е престорен. Не проявяваше и най-слаби признаци на разкаяние, още по-малко на нечиста съвест.
Тя си пое дълбоко въздух, а после му разказа най-подробно какво бе чула онази вечер в будоара у Алмак.
Аласдеър я слушаше. Докато тя говореше, на лицето му се появи израз на бесен яд. Гласът на Ема й изневери един-два пъти, когато зърна гнева в очите му, но тя продължи да говори, като се стараеше да не украсява излишно чутото.
Когато тя свърши, Аласдеър заговори на свой ред.
— Чуй ме и ме слушай много внимателно. Никога, никъде и с никого не бих говорил за лични неща, които те засягат. Джулия Мелроуз има зъл език. И си въобразява може би, че има причина да ми отмъсти. Каквито думи и да е сложила в устата ми, те не са били мои.
Ема потри ръце, сякаш бяха леденостудени.
— Все пак не можеш да отречеш, че си й дал повод да се чувства в правото си да говори подобни неща, нали?
— Не мога да ти кажа какъв повод съм й дал — заяви кратко той. — Представа нямам какво право си е присвоила, за да го използва за собствените си цели.
— Значи никога не би говорил за мен с друга жена?
— Не ти ли го казах току що? — въздъхна той тежко. Ема преглътна, а после докосна за пръв път темата, която между тях двамата беше табу.
— Дори не и с майката на твоето дете?
Лицето на Аласдеър стана мрачно. С леден израз заяви:
— С твое разрешение, нека изключим Луси от всичко това. Нежеланието ми да говоря с теб за нея е еднакво силно с това да не говоря с нея за теб.
— Значи наистина смяташ за възможно да държиш всяка от жените си съвсем отделно от другите? — попита Ема.
Е, да, след като бяха подхванали тази тема, тя беше твърдо решена да я доведат до край. Отдавна беше време да поговорят за всичко това и ако стигнеха в резултат до необратимо скъсване, нека бъде така. Знаеше, че не може да живее като Аласдеър. Мимолетните радости на страстта и удоволствията, както и вдъхновеното приятелство бяха недостатъчни за нея. Никога не би се задоволила с тях.
Аласдеър се обърна, посегна към халбата и отпи голяма глътка. После отиде до камината, сложи крак върху блестящия месингов параван, а лявата си ръка на плота над камината и се втренчи в огъня. После отпи още веднъж.
Ема чакаше, усети, че камък ляга на гърдите й, дъхът й секна.