Пол си обеща да накаже с камшика този безсрамник. Той обърна коня и излезе от двора.
— Ей, господине… — чу той пискливо гласче. Погледна надолу и зърна едно хлапе, което подскачаше редом е него.
— Аз мога да ви кажа къде спират колите, тръгващи на север. — И детето протегна към него мръсната си ръчица.
Пол извади от джоба си едно пени.
— Е?
— В „Червения лъв“, господине. — Детето подскочи високо и протегна ръка към пенито.
Пол го хвърли на земята и се върна на пътя.
В „Червения лъв“ го очакваше успех. Слугите в странноприемницата не си спомняха за карета с две дами, но бяха видели кола с два коня, управлявана от придружена от джентълмен дама с оранжева рокля. Двамата останали половин час в странноприемницата и хапнали по нещо, преди да продължат към Потърс Бар.
— Какво ще правим сега? — попита Луис, разкършвайки болния си гръб. — Ще си починем ли и ние тук?
Пол погледна към слънцето. То вече бавно залязваше.
— Не — заяви той. — Трябва да ги настигнем, тъй че ще продължим.
Луис измърмори недоволно и пое халбата бира, която едно момче му протягаше. Изпи я до дъно на огромна глътка.
— Още колко време ще трябва да тичаме подир тези кретени, как мислиш?
— Ще ги причакаме след Потърс Бар. — Пол нямаше търпение, но Луис заповяда да му напълнят халбата още веднъж, а двамата им спътници последваха примера му. Пол също беше жаден, но с присъщата си перверзност се отказа да утоли жаждата си. Беше насочил всяка своя мисъл към предстоящата мисия и гордостта не му позволяваше да се занимава с толкова незначителни неща като глад, жажда и умора.
— Ей, Паоло, какво си се вкиснал — нахока го Луис. — Не се тревожи, ще спипаме жената. В която и странноприемница да пренощува днес, ще я измъкнем от там.
Паоло изду ноздри, сви устни. Знаеше, че Луис е прав. Заедно бяха успявали и в по-трудни задачи. Освен това жертвата им и нейният пазител изобщо не допускаха, че ги преследват.
— Лимонадата! — изтърси изведнъж Ема. Тя дръпна юздите на Лястовица и се обърна към Аласдеър, който яздеше до нея. — Лимонадата.
— Лимонада ли? — попита той. — Какво искаш да кажеш?
— Снощи при Алмак… пих лимонада — обясни тя припряно. — Докато херцог Кларънс ми правеше предложение за женитба… или поне вярвам, че вършеше точно това. Не се изрази съвсем ясно. Тъй или иначе предложи нещо в тази насока.
— Надявам се, че си го сложила на мястото му — изрече сухо Аласдеър.
— Естествено. Аз просто го зарязах… но ти не ме слушаш.
— Напротив, тъкмо това правя. Лимонада, значи. — Той вдигна въпросително вежда. — Разкажи ми.
— Пол Дьони ми донесе чаша лимонада… малко преди да му заявя, че няма да се омъжа за него… че няма да се омъжа за никого — казах му го, за да не го засегна, нали разбираш?
— Разбирам — отговори той с неприятно чувство. — Както виждам, била си твърде заета със задачата да отблъскваш обожателите си. Е, сломи ли и неговото сърце?
— Не — погледна го злобно Ема. — И мога ли да те помоля да не сменяш темата?
— Моля за извинение — поклони се той леко. — Дьони ти е донесъл чаша лимонада и ти си я изпила?
Ема свъси чело.
— Тъкмо пиех лимонадата, когато дойде принцеса Естерхази и го отмъкна, а в същия миг се появи херцогът. Струва ми се, че в този миг загубих интерес към лимонадата. После избягах в будоара, за да се отърва от херцога и… е, знаеш какво се случи по-нататък.
— Хм. За моя сметка.
— Е? — попита тя.
— Е какво?
— Аласдеър, как можеш така да ме дразниш! — възкликна тя нетърпеливо. — Банда отчаяни разбойници са по петите ми, имат намерение да ме подложат на мъчения, та да не може Уелингтън да спечели пролетния си поход, а единственото, което ти правиш, е да ми се подиграваш.
Тя заби шпори в Лястовица, червената кобилка препусна в бърз галоп.
Аласдеър сдържа Феникс. Подигравките му бяха само фасада. Парченцата на пъзела съвпадаха така идеално, че просто не проумяваше как не се е сетил по-рано. Чарлз Лестър го предупреди, че врагът е научил — документът е у Ема. Пол Дьони беше влязъл в живота й, беше се навъртал край нея. У Аласдеър се бе събудила само чисто мъжката ревност и той просто бе изпуснал вероятността този мним френски благородник да има много повече на ум, отколкото зестрата на Ема.
Беше готов да се линчува за глупостта си. За слепотата си. Беше така погълнат от Ема, че не беше видял по-далеч от носа си.