— Колко грубо! — измърмори той и се отдалечи от Феникс. В зелените му очи танцуваха пламъчета, а на Ема й секна дъхът. Атмосферата сякаш изведнъж се наелектризира, както бе ставало толкова пъти между тях и обикновено в най-неподходящо време.
— Стой далеч от мен — каза тя, отстъпи и вдигна ръце, за да го отблъсне. — Намираме се сред полето и посред зима.
— Желая те — призна й той тихо.
— Сега? — Тя го погледна безпомощно, но знаеше, че никога няма да може да устои на напора на неговата страст, след като тя вече го е обладала.
— Сега. Тук — натърти той.
— Но как? — Тя се огледа пак така безпомощно. — Веднага те предупреждавам, Аласдеър, нямам никакво намерение да лягам на замръзналата земя.
— Кълна ти се, че изобщо няма да докоснеш земята. — Той хвана ръцете й, устните му бяха присвити решително, очите му пламтяха от желание.
Ема имаше чувството, че се разтапя като масло на слънце. Вече нямаше воля. Някак неусетно сложи ръце в неговата. Пръстите му се сключиха топло над тях, той я привлече към себе си, съвсем бавно, докато тя се облегна на него и очите й се оказаха почти наравно с неговите.
Той продължаваше да държи ръцете й, сега ги раздалечи встрани от тялото й, тъй че телата им да се докосват от гърдите до коленете. После я целуна.
Ема усети докосването на телата им по гърдите си, по връхчетата им, по корема, бедрата и коленете си. Ароматът й го обгръщаше, този мъжки мирис на мускус. Усещаше и собствената си възбуда, беше главозамайваща и от нея й спираше дъхът. Тя се притисна още по-плътно към него, усети коравата му възбуда, напираща към корема й. Тих стон се изплъзна от устните й.
Без да се откъсва от устните й и да пуска ръцете й, Аласдеър я накара да отстъпва все по-назад. Движеха се в синхрон, телата им продължаваха да се докосват, сякаш слети в изкусен танц. Ема усети дънера на клена в гърба си и спря.
Аласдеър вдигна за миг глава. Лицето му беше необичайно сериозно. Той пусна ръцете й.
— Желая те — повтори той. — Трябва да те имам.
Гласът на Ема трепереше от страст, когато заговори, въпреки че се опитваше да се засмее.
— Всичко това е чудесно, но нали няма да ме обладаеш тук, до дървото, като някоя проститутка от пристанището?
Лека усмивка пропъди сериозния израз от лицето му.
— Всъщност тъкмо такова беше намерението ми. Но какво, ако смея да запитам, знаеш ти за проститутките на пристанището?
— Само онова, което съм научила от брат си и неговите приятели — отговори тя.
Шегата беше посмекчила напрежението, но само за да го направи още по-силно от преди.
Изпълнените им с очакване тела бяха влажни и преливащи от болезнен копнеж. Ръцете й посегнаха към панталона му и го разкопчаха. Тя посегна към него, загали и притисна пулсиращата плът. Той беше запретнал полата й и сега сваляше кожения й панталон по бедрата.
Тя разтвори бедра и се вдигна на пръсти, за да го поеме с готовност в тялото си.
Аласдеър сложи ръце под дупето й.
— Обгърни кръста ми с крака, сладка моя.
Тя го послуша и обви шията му с ръце, а той я повдигна. Аласдеър проникна дълбоко в нея, а тя се задвижи ритмично. Вътрешните й мускули се свиха, коремът й се напрегна.
Аласдеър издаде сладострастен стон.
— О, да съм в теб е като да съм потопен в мед — прошепна той. — Почти непоносимо сладко е.
Ема притисна устни към неговите, ръцете й обгърнаха още по-здраво врата му. Езикът й проникна жадно във влажната кухина на устата му, сякаш само така можеше да го притежава и тя така пълно, както я притежаваше той. Прилепи се за него като малка тресчица, когато вихрушката на страстта мята силно напред-назад, докато най-сетне се укроти и я захвърли на брега на действителността. Тя шумно си пое дъх.
Аласдеър я остави да се плъзне по тялото му, докато краката й отново докоснаха земята. Той я погали по бузата, когато тя притисна лице към рамото му.
— Боже мили — промълви той — та ти си великолепна.
— Днес явно е ден на комплиментите — каза тя със слаба усмивка. — Първо достойна за обожание, а сега и великолепна. Това ще има ли някога край?
Ема се избърса с носната си кърпа, преди да си оправи дрехите.
— Каретата сигурно ни е настигнала. Вече се питат какво ли ни се е случило. — Тази прозаична забележка ги върна към практическите въпроси на тяхното пътуване.
— Е, тогава да побързаме — каза Аласдеър и изтича с нея към чакащите коне. — В Стивънейг ще ти купя малък пистолет. Да можеш лесно да го скриеш в джоба. — Той сплете пръсти, за да стъпи тя на тях.