— Наистина ли мислиш, че ще ми потрябва? — Ловко движение на ръцете на Аласдеър я метнаха върху Лястовица. Всъщност не беше сигурна колко на сериозно трябва да взема загрижеността на Аласдеър. Струваше й се почти фантастично дори да си представи, че е преследвана само заради някакво слабо стихотворение на Нед. Още по-фантастично й се струваше Нед да е скрил в това непонятно стихотворение нещо толкова важно за страната.
— Нямаше да си направя целия този труд, ако не го вярвах — заяви безизразно Аласдеър. Той се метна на седлото и насочи Феникс обратно към пътя. — Няма да изпитам особено удоволствие да прекарам следващите седмици в една лошо уредена ловна хижа, в скучен ловен район. Освен това, ако искаш да знаеш, трябваше да уредя в града някои важни делови въпроси.
— Какви по-точно бяха тези делови въпроси? — погледна го любопитно Ема.
— Финансови проблеми. Свързани с ръководството на твоите имоти и с някои мои лични неща — обясни й той. — Излязоха някои интересни правителствени разпореждания, които трябва да стигнат тази седмица до борсата. Имах намерение да завъртя малко търговия покрай тях.
— Това ли е начинът, по който си уредил толкова добре живота си? — учуди се тя поразена. — Винаги съм се питала как успяваш без пени в джоба да водиш живота на богат човек. — Тя се засмя тихичко и призна: — Бях решила всъщност, че правиш дългове. Очаквах някой ден да чуя, че са те хвърлили в затвора за длъжници.
— Чувствам се поласкан, че си се интересувала толкова за проблемите ми — заяви той с глас, сух като увехнали листа. — Да ме беше попитала, щях да ти обясня. Нед беше наясно относно интересите ми към финансовите пазари.
— Не бъди толкова докачлив, Аласдеър, не е ли разбираемо, че съм се питала… пък и — добави тя — никога не съм вярвала, че искаш да се ожениш за мен заради парите ми. Помня, че го казах веднъж, но ти тогава така ме беше провокирал. Просто ти го върнах с оръжието, което първо ми дойде на ум.
Аласдеър помнеше, разбира се, много добре онова скарване. Впрочем онзи много подчертан упрек изобщо не го беше засегнал. Чудесно бе разбрал, че Ема иска само да го нарани, но оръжието, което използвала, за да утоли гнева си, беше толкова смехотворно, че изобщо не го улучи.
— Добре де, хайде да не разлютяваме стари рани — заключи той. — По-добре да наваксаме загубеното време. — Той пришпори Феникс и конят препусна в галоп.
Ема се поколеба за миг, замислена за онези стари рани. Но после сви рамене и препусна с Лястовица след него.
Двамата стигнаха „Лебеда“ в Стивънейг малко след четири часът. Каретата още я нямаше, но след около половин час тя влезе в двора.
Мария се радваше, че за днес пътуването е приключило.
— Кокалите ми са натъртени — оплака се тя и побърза да добави, за да не се почувства никой засегнат от оплакването й: — С това не искам нищо да кажа — каретата е с наистина чудесни яйове, но ще се радвам, ако мога преди вечеря да полегна за половин час.
„Лебедът“ беше голяма пощенска станция. В двора сновяха забързано коняри и пощенски колари, заети с непрекъснатия поток от коли, на които трябваше да се сменят конете.
— Не зная колко шумно ще е тук през нощта — посочи Ема оживлението наоколо им. — Успяхме да намерим стая откъм задния двор, по-далечко от кръчмата. Ако нямаш нищо против, Тилда ще спи на походното легло в стаята ти.
— О, ама тя би трябвало да спи при тебе — възрази Мария и хвана Ема под ръка, докато влизаха в странноприемницата. — Може да ти потрябва през нощта.
— Не, няма да ми потрябва — заяви твърдо и съвсем искрено Ема. — Пък и изобщо не искам да спя с друг човек в стаята си. Та, ако нямаш нищо против, Мария…
— Не, не, разбира се, че не. Мисля, че ще е много приятно — увери я веднага Мария. — Не обичам да спя в странноприемници, ти го знаеш, скъпа. Чаршафите често са толкова влажни, а и никой не знае кой се разхожда отвън.
— Чаршафите бяха старателно проветрени — увери я Ема. — Говорих със жената на ханджията по този въпрос и тя ме увери, че няма от какво да се боиш. Заповядала е на една слугиня да изглади още веднъж чаршафите с ютия, за да е съвсем сигурна.
— О, та ти мислиш за всичко — каза Мария и изглеждаше вече много по-щастлива.
— А сега защо не се качите с Тилда горе, тя ще ти помогне да се съблечеш, за да можеш да поотпочинеш преди вечеря. Аласдеър е наел едно сепаре и вечерята ще бъде сервирана в шест. Зная, че сме на село, но денят беше дълъг.
— О, божичко, така е… пък и след миналата нощ! — Мария закърши угрижено ръце. — Едва можахме да мигнем. Ранна вечеря и после в леглото — точно от това имаме нужда.