— Как се осмеляваш да ме упрекваш! — възкликна Ема. — След всичко, което стори… можеше ли да очакваш от мен да понеса подобно нещо… да се престоря, сякаш… — Думите заседнаха в гърлото й и тя задърпа ръката, която той здраво държеше.
За нейно голяма учудване той веднага я пусна. Аласдеър се дръпна от нея, взе си шапката, ръкавиците и камшика. Когато отново заговори, гласът му звучеше хладно и равнодушно.
— Каквото и да мислиш за това положение, то просто е налице. Нося известна отговорност за постъпките ти и ще трябва да приемеш, че ще бъда съществена част от твоя живот. Този следобед дойдох да разбера дали къщата ти е харесала… да се уверя, че не си имала неприятни срещи с улични крадци и друга подобна измет — господата по улиците на Финчли Комън са станали пред последните дни много активни, освен това исках да чуя дали нямаш поръчки за мен. Накъсо казано, дойдох да ти направя посещение на учтивост и приятелство. — Той се поклони подчертано иронично, размахал нашироко шапката си.
Тя застана пред него, хванала, без да го съзнава, здраво китката си, на която още усещаше топлото притискане на пръстите му. Аласдеър я наблюдаваше мълчаливо, зелените му очи се бяха присвили, но гледаха спокойно. Ема разбираше какво прави той. Опитваше се с декларацията си за учтивост и приятелство да я извади от равновесие, опитваше се да й внуши чувството, че се държи неучтиво и детински, защото не е в състояние да реагира разумно на толкова невъзможна ситуация.
— Изобщо не държа на твоето приятелство — заяви тя студено. — Но на учтивостта ще отвърна с учтивост. А сега, извини ме, ако обичаш, трябва да помогна на Мария да наглежда как разопаковат багажа. — И тя се поклони не по-малко иронично и подчертано.
Аласдеър сви рамене, сякаш случаят изобщо вече не го интересува.
— Както обичаш. — Той си сложи ръкавиците, приглади тънката кожа над пръстите. — А тъй като си заета, утре сутрин ще те посетя отново, за да обсъдим сумата, която трябва да ти бъде изплащана. Дали ще е ежемесечно или на всеки три месеца, зависи само от теб.
— Но ние изобщо не сме говорили за това, колко ще ми е необходимо — заяви сухо Ема. — А би трябвало да е на първо място.
Вече тръгнал към вратата, Аласдеър спря още веднъж.
— По този въпрос вече съм взел решение. Ще ти го съобщя утре. Желая ти приятен ден, госпожице.
Вратата се затвори зад нея. Ема се приближи с пламнали от гняв бузи към прозореца. Видя го как излезе от къщата, качи се в двуколката и пое юздите от слугата в ливрея. Сега улицата беше празна и той остави конете да препуснат, ръцете му се отпуснаха с почти рязко движение и впрягът се понесе прекалено бързо за тясната улица. Той веднага ги сдържа, но за Ема беше ясно, че Аласдеър е не по-малко бесен от нея.
Не можеха да останат по-дълго време в една и съща стая, без да изпитат тази горчива неприязън. В миналото се бяха наранили прекалено дълбоко, за да могат да придадат сега на отношенията си поне видимост на лекота. Нед го знаеше. Тогава защо бе дал подобно нареждане? Обичаше сестра си, но и приятеля си. Защо тогава е взел решение, от което и двамата щяха да се чувстват зле?
Имаше един-единствен отговор. Нед е предполагал, че ако ги събере, та макар и по този ужасен начин, привличането, което изпитваха един към друг още от малки, отново ще се пробуди. Беше безмерно щастлив, когато двамата се сгодиха и толкова отчаян, когато скъсаха. Не обвини открито нито един от двамата и остана свързан и с двамата, но не можа да скрие от тях мъката и разочарованието си.
Ема излезе от салона и влезе в предната спалня на следващия етаж. Камериерката й тъкмо разопаковаше роклите. Рокли бяха проснати на леглото, висяха по столовете и облегалките на шезлонга под прозореца. Обувки, ветрила, шалове бяха разпилени навсякъде.
— Боже милостиви, лейди Ема, през ум не ми е минавало, че сме донесли толкова много неща — каза Матилда и подреди куп бельо в едно чекмедже на скрина. — Бас държа, че след като обиколите магазините и бутиците на модистките, шапкарките и обущарите, няма да сложите нито една от тези рокли.
— Сигурно имаш право, Тилда — съгласи се Ема. — Всичко това трябва е станало междувременно много демоде. — През ноември получи съобщението за смъртта на Нед. Искаше се много време вести от Португалия да стигнат до Англия. Лятото прекара в Хемпшир, остана там и в началото на лондонския сезон, докато адвокатите се занимаваха с наследството и Комисията за неделими и непродаваеми имоти. В скръбта си не можеше да се интересува от модните списания, които Мария направо поглъщаше, не даваше ухо и на сплетните в обществото. Беше доволна, че може да се разхожда в костюмите си за езда, а за пред посетителите, идващи да изкажат съболезнования, носеше лек траур.