— Спите, изглежда, много дълбоко — забеляза Бейли. — След като не сте се събудила от болката.
— Винаги спя много дълбоко, докторе.
— О-о, така ли? — Той се залови да си прибира нещата. — Трябва да посетя и друг пациент. Днес денят ми е наистина много натоварен. Както разбирам, и лорд Аласдеър е имал малка злополука.
— Наистина ли? — учуди се Ема и се опита да прояви уплаха и любопитство. — Какво му се е случило? Трябва да е станало след завръщането ни в града. Да не е паднал от кон?
— Някаква катастрофа, докато е карал двуколката си, поне така чух. Преобърнал се е с нея и колелата са минали през него. Доста сериозно е пострадал, каза слугата му.
— Какъв ужас! — Ема поклати глава и изцъка с език. — Та лорд Аласдеър кара така изкусно.
— Бих казал, че дори толкова талантлив човек може да прецени погрешно конете си — каза докторът. — Но ако искате да последвате съвета ми, лейди Ема, глътнете си сега дозата опиум и си починете. — Той й хвърли хитър, проницателен поглед. — Бих казал, че сте преживели нещо като шок. Освен изгарянията. И не ми се вижда да сте си отспала добре.
Ема наистина не си беше отспала. Възможността да бъде известно време в безсъзнание й се стори твърде примамлива. Но се страхуваше за Аласдеър и знаеше, че ще може да си почине едва когато Джеми й съобщи какво е казал докторът.
Мария влезе със сребърен супник.
— Малко ечемична супа за теб, скъпа. Придава много сили. А понеже не обичаш телешка пача, казах на готвачката да ти приготви лечебна отвара по моя собствена рецепта.
Тя сложи супника на нощното шкафче и продължи да приказва без прекъсване.
— Доктор Бейли, ще пратя да ви извикат и при най-малкия повод за тревога.
— Няма да се наложи — възрази Ема и се запита какво ли щеше да каже Мария, ако знаеше, че и Аласдеър е имал премеждие… премеждие, което няма, разбира се, нищо общо с нейното. И все пак съвпадението щеше да събуди любопитството на всичко живо.
— Доктор Бейли трябва да се погрижи и за друг пациент, Мария — заяви тя твърдо. — А пък аз скоро ще съм вече по-добре.
Мария изпрати доктора до вратата.
— Трябва да ми дадете указания, докторе. Аз съм опитна болногледачка, да знаете.
Ема направи физиономия и се заслуша в бъбренето на Мария, която се отдалечаваше по коридора. Тя помириса съдържанието на супника и поклати глава. Мария беше истинско съкровище, но и ужасно обстоятелствена. Тя ще иска от нея много повече обяснения, отколкото бе получила досега.
— Доктор Бейли каза да глътнеш опиума и да се наспиш, скъпа — заяви Мария, доплувала отново в стаята. — А сега ще ти дам да хапнеш от супата. Тя ще ти помогне да си възвърнеш силите.
Ема отказа да се остави да я хранят, но хапна малко супа, за да успокои Мария.
— Но как е могло да стане? — попита Мария и остана грижовно край Ема, докато тя си ядеше супата. — Защо замина, без дума да кажеш? И то посред нощ? — Тя беше наистина съвсем объркана.
— Заспах и си изгорих краката. Аласдеър реши, че трябва да се върнем незабавно в Лондон и да се обърнем към доктор Бейли… болеше ме, трябва да ме разбереш. — Ема се учуди, че изрича така лесно толкова лъжи, въпреки че те не звучаха особено убедително. — Аласдеър ужасно се разтревожи. Толкова се разтревожи, че не беше в състояние да мисли за друго освен за това, как да стигнем по-бързо в Лондон. Но когато сменихме конете в Барнет, се сети за теб и ти прати вест. Тя трябваше да стигне до теб всъщност още преди да си се събудила. — И тя хвърли на Мария разкаян поглед.
Мария поклати глава.
— Да, да, наистина я получих, слава богу. Наистина не зная какво щях да правя, ако бях разбрала, че си изчезнала ей така, без дума да ми кажеш. Щеше да е такъв шок, че се съмнявам дали щях да се възстановя от него.
— Много те моля да ми простиш, Мария — помоли я Ема и посегна към ръката й. — Беше наистина безотговорно да направим подобно нещо, но болките ми бяха толкова силни, че просто не бяхме в състояние да мислим за нещо друго.
— Ех, сега разбирам как трябва да е било — съгласи се Мария, но в гласа й още звучеше леко съмнение. — Такова нещо, разбира се, бързо се забравя.
Тя седна на ръба на леглото.
— Е, бих предпочела да ме беше събудила. Щях да се облека само за миг.
— Изглежда Аласдеър е мислил, че изгарянията са много по-опасни отколкото са в действителност — каза Ема. Беше в края на краищата все едно дали Мария ще повярва на тази безсмислена история или не. Важна беше готовността й да я приеме.
— Всъщност не зная какво да кажа — Мария поклати нерешително глава. — А, ето я и Тилда, тя ще ти помогне да си легнеш.