Смешното беше, че тази жена, която отдаваше толкова голямо значение на външния си вид, се разхождаше из къщата с овехтяла рокля, без грим и с коса като перука на плашило. В пиянството си беше обсебена от дребните несъвършенства, като например малките топчета мъх, които се събират по килима. Един от най-забавните моменти в детството ми е един път, когато тя заслиза по стълбите от горния етаж, обвинявайки ме в Бог знае какво, спря, за да вдигне едно топче от пода и полетя с главата надолу. Скоро след това майка ми се оказа участник в катастрофа и явно така бе избухнала, че другият шофьор се обадил на баща ми, за да го попита дали жена му се друса.
Като вземем предвид всичко това, мисля, че баща ми беше смазан под тежестта на усилието да опази мира вкъщи и да се справя с три деца и луда съпруга. Не беше нужно да навлизам кой знае колко във фройдистките теории, за да повярвам, че освобождаването от мама и оставането с татко би оправило нещата. Мечтаех си да се разведат и да заживея с него.
От негова гледна точка разводът не беше добра идея, защото в онези дни, въпреки че грижите от страна на майка ми очевидно не бяха достатъчни, попечителството по всяка вероятност щеше да отиде при нея. Така че единственият изход беше „щастливият брачен живот“. Макар и само привиден. Мислех, че той вероятно смята понасяните от мен злини само като вербални и емоционални. Не бях прогаряна с цигари или бита със закачалки. (Мама само ги хвърляше по мен, като в „Скъпа мамо“*.) С други думи – щях да оцелея.
[* От анг. ез. – Mommy dearest – американски биографичен филм, разкриващ ужасните взаимоотношения межди холивудската актриса Джоан Крофорд и доведените й дъщеря и син Кристина и Кристофър. – Б.ред.]
Баща ми правеше всичко по силите си на типичен мъж на място от своето време – за него прегръдките и емоционалните разговори просто не бяха част от репертоара. И всичко това, без да сме отчели значението на английската култура като цяло (стиснатите уста и т.н.). Постоянно беше зает и за съжаление нямаше представа как да се справи с факта, че дъщеря му страдаше от тежка депресия.
Спомням си един случай – вече бяха минали години и аз бях пораснала отдавна, в който татко се откри достатъчно, за да признае: „Майка ти е най-егоцентричната и самовлюбена жена, която съм срещал“.
Е, беше и най-красивата. Когато се запознали, тя била модел – върхът в кариерата й била реклама за „Шанел“. За нея смисълът на живота се изчерпваше с външния й вид. Сутрините й бяха изпълнени с протяжен ритуал на обличане и гримиране. Следваше обяд с приятелка, после ни взимаше от училище. Не се интересуваше от градинарство, тенис, благотворителност или каквато и да било дейност, с която се занимаваха обикновено богатите жени. За нея важни бяха пазаруването, обедите и пиенето. Имахме басейн, но тя така и не се научи да плува. Що се отнасяше до удоволствието да живеем в Южна Калифорния, със същия успех можехме да живеем и в Глазгоу.
Братята ми бяха много близки помежду си – споделяха обща стая и едни и същи приятели. Те бяха отбор – излизаха на улицата и играеха с други деца. Аз обаче бях момиче, обитавах друга планета, почти като единствено дете, сам-само вкъщи.
Редките случаи, в които канех приятели у дома, се оказваха истинско природно бедствие. Майка ми изведнъж влетяваше и ги изгонваше, защото вдигали твърде много шум или заради някое друго дребно провинение, например опаковка от бонбон в мивката. След известно време спрях да каня когото и да било, оттеглях се в стаята си, затварях вратата и гледах телевизия. Нямаше кой да ме попита: „Имаш ли домашни? Сядай да ги напишеш. Гладна ли си? Искаш ли нещо за хапване?“.
Основната форма на занимание на майка ми с мен беше усилието да ме унижи. Пред приятелите си се стараеше да направи достатъчно ужасни коментари и да изиграе ролята си на жертва добре, за да им създаде впечатлението, че съм отвратително дете. След това ги караше да дойдат и да говорят с мен. Спомням си как веднъж у дома на Уиниър Драйв дойде една жена, която никога не бях виждала, и ми каза: „Е, не можеш ли да си по-добра с майка си?“ Порастването и осъзнаването не ми помагаха да разбера тези странни психологически игри. Колкото повече мислех за тях, толкова по-объркана се чувствах.
Когато бях на около тринайсет, една приятелка ме покани на кино в Уестууд. Беше малко по-голяма от мен и вече можеше да шофира, от добро семейство, с хубава къща в Бевърли Хилс и бял фолксваген рабит. Взе ме, отидохме на кино, после ме върна обратно вкъщи. Преди да успее да потегли обаче, майка ми излезе на моравата и започна яростно да си скубе косите и да крещи как това момиче се опитва да ме въвлече в лесбийска връзка. Вярвам, че точните думи, които използва бяха: „Разкарай се от нея, курво!“. Никога повече не видях приятелката си.