Пресаташетата в Лондон имаха „дни на отворените врати“, на които показваха новите колекции на клиентите си и канеха редакторите на модните списания да ги разгледат. Надяваха се, че редакторите ще поискат да направят фотосесия с част от колекцията им, а редактори като Шарлът се надяваха, че ще бъдат наети за стилисти на сесията.
Шарлът стана приятелка с Джейн Пикъринг, която пък се познаваше със Сараяне Хоаре – друга легенда в индустрията, която по онова време беше моден директор на „Вог“. Сараяне си търсеше асистент и през 1990 г., с препоръките на Джейн Пикъринг, получих работата. Сараяне се кичеше със заслужената репутация за невероятните фотосесии и винаги работеше с най-добрите фотографи. Хърб Ритс, Патрик Демаршелие, Питър Лимбърг бяха основните й сътрудници. За да придобият моделите правилната визия, трябваше да отидем на удивителни места – веднъж в планина в Непал, а следващия път – на плажовете на Малибу.
От друга страна, в новата ми работа често имаше моменти като в „Дяволът носи Прада“ със Сараяне в ролята на Мерил Стрийп – тунелно зрение, нощна слепота и пречки в общуването и добавка към нейното описание на Дявола. Майката на Сараяне страдала от морбили по време на бременността и резултатът от това беше, че дъщеря й винаги звучеше така, сякаш устата й е пълна с памук. Но това не означава, че не беше способна да крещи по мен с високи децибели от сутрин до вечер. След работа пък се прибирах вкъщи, където ме подхващаше майка ми. Не бяха щастливи времена.
Спомням си как веднъж със Сараяне дълго и мъчително се изкачвахме по един склон в Хималаите, шерпите носеха на гръб сандъци с дрехи, камери и осветление, а шефката ми продължи да говори за проблемите с гаджето си през целия път нагоре и надолу, цели седем часа. Бях готова да я бутна от някоя скала. Но всъщност станахме приятелки и тя до голяма степен спомогна за раждането на моето внимание към детайлите.
Веднъж, докато бяхме на снимки в Сентрал Парк, ми свършиха карфиците, с които закрепвах роклите. Сараяне се нахвърли върху ми почервеняла в яростен пристъп, в достойна конкуренция на майка ми. Казах, че ще изтичам до камиона за още, но това не беше достатъчно. Тя продължи да мърмори по мен, а после, докато Кристи Търлингтън, Наоми Кембъл и Линда Еванджелиста стояха до езерото като статуи, тя изкрещя: „Най-добре тичай, Тамара! Тичай!“. Стигнах до там, че винаги разполагах със запас от всичко, умножено по три, добре подредено, и стоях навън, готова да изтичам, за каквото и да е, преди да е успяла да си помисли за крещене. Години по-късно, когато вече работех по проекта „Джими Чу“, се натъкнах на нея в Ню Йорк. Прекарахме си много добре и в крайна сметка тя дори ми се извини за поведението си от времето, когато й бях асистент.
Да работя във „Вог“ беше нещо коренно различно от това да вися с хлапетата в „Крейзи Ларис“, но биохимично двете неща бяха почти едно и също. През деня бях фокусирана върху граденето на кариера, като се опитвах да постигна нещо в една бляскава и силно конкурентна област. Нощем се опитвах да се справя с депресията и тревожността с помощта на медикаменти и под постоянния съпровод на вербално насилие.
В затвора говорят за НРДО – най-ранна дата за освобождение. За мен нямаше фиксирана дата за освобождение. Предстоеше ми да извоювам свободата си от семейството и от несигурността на това да работиш за някого другиго. Бях израснала в безмилостна емоционална манипулация и не исках никой никога да има контрол върху мен, така че бракът въобще не беше вариант. Богатството на съпруга можеше да осигури лукс, но в най-добрия случай щеше да се превърне в златна клетка. Знаех, че зависи от мен да си осигуря живота, който исках да имам.
И след толкова много години, в които ми се повтаряше, че съм безполезно, глупаво същество без никаква стойност, изпитвах отчаяна нужда да заявя себе си. Тогава ми просветна: Джими Чу. Времето ми в търговията, във връзките в обществеността и в модните издания беше свършило. Имах баща, постигнал успех в подобен бизнес, който можеше да ме съветва. Аз самата бях клиентът, до когото исках да достигна. Водех живота на нашата потенциална клиентка. Имах емоционална връзка с нейните вкусове и мечти, защото те бяха и мои.