През 1996 г., по-малко от година след като бях излязла от клиниката, „Татлър” публикува първия материал за мен в ролята на предприемач. Написан от Вас и Чембърлейн, статията разказваше новата марка за обувки на пазара, „Джими Чу”, и за плановете ни да създадем световен бранд. Дори публикуваха наша снимка. Пакостницата от „Трамп“ и „Лекипе англез“ се беше вразумила и най-сетне се опитваше да направи нещо с живота си.
Дори след цялото време, прекарано като продавач-консултант в „Браунс“, в пиар отдела при Филис Уолтърс и в модното списание „Вог“, нямах ни най-малка представа колко много в действителност знам за бизнеса, докато не започнах да прилагам онова, което бях научила. Оказа се също, че имам силна интуиция, определени предприемачески способности и невероятна професионална етика, част от която бях наследила от баща ми.
Без съмнение той играеше важна роля, що се отнасяше до мотивацията ми – както с факта, че не беше постоянно на мое разположение, така и с топлината и обичта си дори когато ми се струваше, че не я показва достатъчно или го прави само за да ме „спаси“ от майка ми. Винаги чувствах, че той нежно се грижи за мен и ме обича, така че – естествено – исках да следвам неговите стъпки дори само за да му покажа качествата си. У мен съществуваше някаква отчаяна нужда, да му докажа, че заслужавам любовта му. Придружена от безразсъден стремеж да опровергая майка ми.
Според клишето всички малки момиченца преживяват нещо като любовна връзка с бащите си, в която дъщерята е малката принцеса на татко, а той е, поне в нейните очи, големият, силен герой, силен и умен като във филмите. В моя случай татко наистина беше героично едър и силен, а и достатъчно хубав, за да получава дребни роли във филми. Особено като вземем предвид произхода му, беше достатъчно успешен, за да мине за герой по почти всички стандарти.
Напълно лишен от чувството за мелодрама на Даниел Стийл, баща ми, Том Иърдай, беше роден в сграда на Армията на спасението в Мил Хил, Северен Лондон. Майка му била на 17, неомъжена, бременна и заради това – прокудена от Ирландия. Дошла в столицата да търси по-добри възможности и станала чистачка. Татко бил оставен в дом за деца, но няколко години по-късно баба си го поискала обратно и така се омъжила за Джордж Иърдай, тогава деветнадесетгодишен, за да отговори на изискването за семейно положение. За да бъде историята типичното тъжно клише, пастрокът бил алкохолик и биел жестоко баща ми. Тази практика била преустановена, когато татко, четиринадесетгодишен, вече бил достатъчно голям, че да отвръща на ударите. Дори след това си останал побойник.
Младият Том не можел да си позволи да учи в университет и вместо това постъпил в армията за две години. В началото на 50-те, когато бил на около двайсет, филмов продуцент го забелязал в някакъв клуб в Лондон. С неговите 190 сантиметра височина и 120 сантиметра гръдна обиколка, веднага го наели да дублира Рок Хъдсън във филм, който снимали в Ирландия. Бил историческа драма със заглавие „Капитан Лайтфут“ за ирландските бунтовници от Клогерхед през Наполеоновата епоха. Проблемът на продуцентите бил, че звездата не можела да язди кон. Решението било да наемат баща ми, който можел.
Татко продължил с филмовите изяви в „Ричард III“, „Приключенията на Робин Худ“, а през 1957 г. дублирал Виктор Матюр в сцените с мъчения в „Дългия път“. Така се запознал с Даяна Дорс, която по онова време била популярна като английската Мерилин Монро.
С баща ми имали авантюра, но тя била омъжена за мениджъра си Денис Хамилтън Гитинс. Веднъж се разиграла сцена мечта за редакторите на таблоидите: баща ми извел известната дама на разходка с кола, а когато се върнали, разяреният съпруг бил в къщата. Татко останал в колата, а Даяна отишла сама да говори с Гитинс. Баща ми чакал ли, чакал, докато накрая чул писъци. Прелетял покрай горилите на съпруга на входа и намерил Даяна кървяща на пода, а Гитинс стоял над нея с пистолет в ръка. Историята разказва, че баща ми избил пистолета от ръката на Гитинс, ударил му няколко крошета и го оставил да циври на пода. Веднага закарал Даяна на лекар, а след това я отвел в малката къща на баба ми в Мил Хил. През следващите няколко месеца баща ми не слязъл от страниците на таблоидите, а всички сервитьори и шофьори на таксита в Лондон го наричали „Мистър Мускул“.
Двамата заедно се оттеглили в Съсекс, където Даяна купила имот и известно време отглеждали коне. Основали компания на име „Джулиет Холдингс“, което им позволявало да се занимават и със селскостопанска дейност, и със забавления. Организирали пътуващо кабаретно шоу по сценарий на комедианта Ричард Доусън, който по-късно станал известен с „Героите на Хоган“ и който бързо намерил пътя към сърцето на Даяна и изместил баща ми.