Кариерата на Мерилин започнала като отговорник за ВИП персоните на круизни кораби, където се запознала с актьора Чарлтън Хестън и семейството му. Тази среща довела до поредица последствия и в крайна сметка, по времето, в което тя се занимавала с връзките с обществеността за филми като „Бъфи, убийцата на вампири“, Мерилин се омъжила за сина на Чарлтън, Фрейзър. Първото й отиване на Оскарите всъщност било среща с Фрейзър и тя носела обикновена пола и блуза – моден гаф, който белязал дълбоко психиката й и индиректно довел до превръщането й в основен посредник между света на модата и света на холивудските звезди.
Мерилин организира общо събитие за марките „Видал Сасун“ и „Джими Чу“, приходите, от което отиваха в подкрепа на „Чилдрънс Екшън Нетуърк”. Звезди като Розана Аркет и Рита Уилсън дойдоха да си купят обувки (през което време ние ги снимахме). Брат ми Даниел беше диджей, а храната взехме от „Мейпъл Драйв“ – ресторантът на Дъдли Мур. Баща ми покани много негови приятели от „бюти“ бизнеса и от корпоративните среди на Холивуд и изведнъж се превърнахме в част от всичко това.
Не бихме могли да изберем по подходящ момент да излезем на пазара в Ел Ей, защото тогава културният контекст преминаваше през много важна трансформация. Списанията винаги слагаха красиви модели на кориците, но с течение на времето осъзнаха, че замествайки ги с актриси, продажбите им скачаха до небето. Навлизахме в епохата на „звездите на всички времена“.
Ако преклонението пред известността беше новата световна религия, то най-святата нощ в годината беше през пролетта, когато целият блясък се събираше за Наградите на Академията. Една статия в списание може да достигне до стотици хиляди потенциални купувачи на някоя модна марка. Начинът да достигнеш милиони беше да облечеш някоя от актрисите, които се състезават една с друга за внимание на това събитие, завладяло телевизиите по цял свят. Дизайнерите се бяха научили, че да облекат роклята си на правилното тяло на червения килим, е най-голямата сила. Искахме да постигнем същия бляскав успех и с обувките.
Жените в Холивуд в никакъв случай не са наивни по отношение на модата. Разполагат със стилисти, за да са сигурни кое е добро и кои са най-новите тенденции, дори когато купуват дрехи за личния си гардероб. Всеки, който някога беше пазарувал в Лондон, знаеше за марката „Джими Чу“, така че не беше трудно да намерим красиви млади крака, които да искат да бъдат свързани с нашия бранд. Разбира се, по-ефективни бяха стилистите на звездите, защото те работеха с множество клиенти и контактите с тях ни позволяваха да отбележим много точки с един удар.
През пролетта на 1998 г. беше първото ни впускане в лудницата на Оскарите. Прекарах на телефона в Лондон цялата нощ, опитвайки се да дирижирам разпределянето на обувките между правилните жени. Големият удар дойде от Кейт Уинслет, номинирана за най-добра актриса, когато спомена марката на своите обувки – „Джими Чу“. Това беше първото споменаване на марка обувки на червения килим изобщо. Занапред нощта на Оскарите се превърна в ключово събитие в календара на „Джими Чу“.
След шоуто се обадих на цял Лондон и разказах за прекрасното нещо, което се беше случило. Мислех, че всички автори на статии ще пишат за този пробив, а открих, че никой в Англия не беше гледал награждаването. Единствено Хилари Алекзандър от „Телеграф“ захапа и направи голям материал със снимки на актрисите и обувките им. Интересът към Оскарите във Великобритания експлодира след това.
На 5 юли 1998 г. се появихме за пръв път в „Сексът и градът“ и популярността ни се изстреля в космоса. По сценарий Кари Брадшоу трябваше да тича към ферибота за Стейтън Айлънд, да се спъне и да извика: „Изгубих си Чу-то!“. „Чу“-то, което изгуби, беше модел с тънки каишки, който нарекохме „Марлен“.
Това единствено споменаване ни помогна да се превърнем в име, познато във всеки дом. Изведнъж жени, които никога не бяха чували за нас, жени, които живееха в малки градчета във вътрешността на Америка, започнаха да мислят за нас наравно с останалите луксозни марки, които непрекъснато се споменаваха – марки като „Прада“, „Гучи“ и, разбира се, „Маноло Бланик“. Но най-удивителното в този развой на събитията беше, че докато производители от всички браншове – от пелени до диетични напитки – плащаха луди пари за продуктово позициониране, ние получавахме това огромно разгласяване безплатно. Години по-късно говорих с Кандис Бушнел, създателката на сериала, и тя ми каза, че ни е споменала в сценария, защото била в Лондон, отбила се в магазина на Моткомб Стрийт и се влюбила в моделите ни. В крайна сметка „Джими Чу“ се споменава в поредицата трийсет и четири пъти.