В Лондон, около сградата, където реализирахме първата си продажба в малкия ни магазин, имаше ограничителна линия. Жените буквално се биеха, за да влязат, и трябваше да сложа брат ми на вратата, за да предотвратява неприятностите като пуска само по няколко клиенти наведнъж. Обувките бяха секси. Бяха забавни. Имаха интересни елементи и цветове, а фабриките ни ги произвеждаха с наистина високо качество при цена средно между 250 и 400 лири.
На три хиляди мили, в Манхатън, успяхме да намерим добър търговски обект в Олимпик Тауър, на 51-ва и Пето Авеню. Катедралата „Сейнт Патрик“ беше точно срещу входа откъм 51-ва, „Сакс” бяха една пресечка по на юг, а всички луксозни бутици бяха на този булевард. Така Олимпик Тауър ни позволяваше да бъдем в центъра на най-скъпия търговски район в Манхатън, без да се налага да плащаме за адрес на Пето Авеню.
Управлението на новия магазин поверихме на Майкъл Стачовски, бившият закупчик на „Джорджо” и първият и единствен клиент, който направи поръчка само по скици на онова първо, злочесто шоу на Нюйоркската модна обувна асоциация. За пускането на новия ни обект на Източния бряг, възложихме връзките с обществеността на „Харосън енд Шрифтман” и организирахме огромно парти, чийто домакин бе Луси Сайкс, модният редактор на „Мари Клер“, и нейната сестра близначка Плъм от американския „Вог”, с която заедно бяхме работили за британското издание на списанието.
Първоначално планът ни за покоряването на Северна Америка не включваше Лас Вегас, но получихме неочаквана оферта от собствениците на „Венешън Ризорт Хотел Казино“. Искаха да отворят търговски център „Гранд Канал Шопърс“ на приблизително 45 хиляди квадратни метра площ и се очакваше да получат подкрепа от „Нийман Маркъс“. Това така и не се случи, а другите марки, за които бяха казали, че ще участват, така и не се появиха. Но ние подписахме и нещата вървяха добре, а скоро след това се преместихме в „Сизърс Палас‘.
И така – разполагахме с три магазина в Северна Америка – Ел Ей, Ню Йорк и Лас Вегас – и осем служители. Аз правех всички покупки за американските магазини – лондонската компания продаваше на американския филиал с 25% отстъпка. Хората на Филип водеха сметките, доставките и счетоводството. Дори и при това положение изглеждаше, че постоянно кръстосвам Атлантика и четирите часови зони, които покриваха Северна Америка. Неразположението от часовата разлика се превърна в перманентно състояние.
За церемонията на Оскарите през 1999 г. със Сандра отлетяхме за Ел Ей с шейсет чифта обувки в половин дузина различни стила, но само в черно и бяло. По това време модата все още се въртеше около правилното съчетаване и идеята ми беше да оцветяваме обувките, за да подхождат на роклята. Това беше звездно обслужване от ново поколение, на светлинни години от подаръчните чантички.
Наехме апартамент в „Лермитаж Бевърли Хилс“ на Бъртън Уей, и за да спестим пари, си го поделихме с Надя Сваровски – дългогодишен доставчик на луксозни кристали. Мерилин осигури чай и писахме на всички стилисти, агенти и мениджъри, за да ги поканим да дойдат в хотела. Показахме им какво предлагаме – обувки във всякакви размери и стилове, но само в черно и гланцовобяло. След това им обяснихме как възнамеряваме да им предоставим първокласна услуга като боядисаме на място всеки чифт така, че да пасва на цвета на роклята.
Бяхме повикали една жена от Лондон, която знаеше всичко за боите, но въпреки това прекарахме цялата нощ в смесване на цветове във ваната като се опитвахме да получим точния нюанс, а след това го нанасяхме с гъба върху обувката. Джулиан Мур смени роклята си в последния момент, което означаваше, че трябва да пребоядисаме обувките й, в резултат на което мина по червения килим с мокри крака.
Филип Блок, който обличаше звезди като Никол Кидман, Хали Бери и Сандра Бълок, дойде на чаеното парти и помоли да му изпратим кашон обувки и чанти за Салма Хайек. Модният директор на самите награди Лорън Скот поръча обувки за всички хубави млади момичета, които щяха да асистират на звездите на и зад сцената. Списъкът на звездите, които носеха „Джими Чу“, включваше Джина Дейвис, Рейчъл Грифитс, Ким Бейсинджър, Дженифър Лопес, Мини Драйвър, Джулиан Мур, Хилъри Суонк и Ума Търман.
Очакваше се Кейт Бланшет да спечели наградата за най-добра женска актриса за ролята си в „Елизабет“ и стилистката й Джесика Пейстър ни помоли да й направим един чифт обувки, покрити с диаманти. Свързахме се с Крейг Дрейк, бижутер от Филаделфия, и му поръчахме да направи диамантена гривна, която да използваме като каишка през глезена. Разбира се, след като успяхме да сложим 40 карата диаманти върху обувки в цвят патладжан, стилистката й се обади да каже, че са твърде малки.