През май, 1998 г. на сбирка на Анонимните наркозависими се натъкнах на група стари приятели, които се канеха след това да отидат на вечеря. Подстрекателят беше Хенри Дент-Брокълхърст, който беше запазил маса в „Ла Фамилиа“. Познавах Хенри бегло. Изглеждаше много любезен, но когато попитах дали може да се присъединя, изигра дълбоко разочарование: „Много съжалявам, но мисля, че вече няма места.“
Оставих нещата така и след срещата просто се прибрах вкъщи. Малко след това някой позвъни на вратата и когато отворих, открих, че на прага ми стои млад мъж, въплъщение на клишето „излязъл от страниците на списание „Джи Кю“. Беше на срещата на Анонимните наркозависими, където, редом с това, че е изключително красив, бързо бях забелязала, че е американец и с изключително забавен. Името му беше Матю Мелън.
— Трябва да дойдеш – каза той. – В ресторанта. Ще се сместим. Не мисля, че ще заемеш много място, нали?
Харесваше ми как изглежда и си помислих, че беше много рицарско от негова страна да положи специално усилие, за да ме включи, така че отидох. Ресторантът беше зад ъгъла на Елизабет Стрийт и докато вървяхме, Матю не спираше да говори, а аз се смях през цялото време. Нямаше нищо невероятно романтично, за да ме накара да се почувствам като на първа среща. Просто една приятна вечер, след чийто край се прибрах вкъщи сама.
Няколко седмици по-късно Хенри Дент-Брокълхърст отново предостави повод с Матю да се срещнем на грандиозната му сватба с един хавайски модел с необичайното име Лили Малтийз. Церемонията щеше да се състои в семейното имение на Дент-Брокълхърст – замъка Съдли в Уинчкомб, Голчестършир, а списъкът с гостите включваше известни имена като Лиз Хърли и Хю Грант, Мик Джагър и Джери Хол, както и много хора с добър произход, сред които беше и гореспоменатият Матю Мелън.
Както предполагаше двойното му име (и замъкът), Хенри произхождаше от ужасно аристократично семейство и тъкмо се беше върнал от Ел Ей, за да се включи в управлението на семейните активи. Майка му е лейди Ашкомб, а кръстница му е Камила Паркър Боулс. Замъкът Съдли беше известно място за бракосъчетание още от ХII век, но сегашната му структура може да се проследи до XV век. Освен това тук е погребана Катрин Пар, шестата съпруга на Хенри VIII, което не е никак маловажно.
Всички бяхме отседнали в селото и на следващата сутрин конвой от коли ни превози до отдалечения на два часа път Лондон. Оказа се, че с Матю сме настанени в един и същ хотел, но когато дойде време да си тръгваме, бяхме насочени към две различни превозни средства. Когато разбра какво се случва, той скочи от колата, изтича до моята и предреши нещата.
В онзи момент Матю живееше в Ел Ей, а аз бях невероятно заета с „Джими Чу“ в Лондон, но започнахме да се срещаме. За целта той прелиташе над Атлантика и винаги, когато беше в Англия, отсядаше при мен.
Матю беше от горните етажи на американската аристокрация. През XIX век неговият пра-пра-пра-дядо, съдия Томас Мелън, далновидно заложил на индустриалното развитие и натрупал състояние, което можело да съперничи на богатствата на Рокфелер и Вандербилт. Първо основал Мелън Банк, после се насочил към други начинания и когато починал, оставил по един бизнес на всеки от синовете си. Мелънови се захванали с добиване на алуминий в Алкоа. Освен това бяха участвали в създаването на „Дженеръл Мотърс“, „ЮЕс Стийл” и „Хайнц“. Петролната им инвестиция, полето Шпинделтоп в Тексас, се превръща в „Гълф Ойл“. От този клан произхожда Матю.
Майка му е наследница на дълга родословна линия Дрексел и Бидъл, също американски феодали. За да подчертае тъмната си страна, Матю твърдеше, че е бил модел за Джулиан – богатото, пристрастено към наркотици момче от „По-малко от нула“ на Брет Ийстън Елис.
[* От анг. ез. – Less than zero – дебютният роман на Брет Ийстън Елис, издаден за пръв път през 1985 г., когато писателят е едва на 21 години. – Б.ред.]
Родителите на Матю се развели, когато той бил много малък, и прекарал голяма част от ранните си години на Карибите и в отплаване от Североизточен Харбър в Мейн. Когато Матю бил на пет, баща му Карл изчезнал и се появил единайсет години по-късно с дълга коса, брада и с доста неубедителни извинения, както и с обещанието да бъде по-добър баща оттук насетне. За нещастие, Карл страдал от сериозно биполярно разстройство и през 1983 г., на четирийсет и пет години, се самоубил. Както обикновено в такива случаи, самоубийството на родителя не спомогнало с нищо за превръщането на сина тийнейджър в по-щастлив и стабилен човек.