Матю основа компанията, а братът на Анна Конти – Масимо, го свърза с няколко фабрики, които произвеждаха мъжки обувки. Трябваше да призная, че обувката беше наистина иновативна и Матю създаде фантастичен продукт. Единственият проблем беше, че нае за изпълнителен директор жена, която не оценяваше напълно конкурентните предимства в тяхната обособена пазарна ниша. Опита се да развие бизнеса към традиционните обувки с кожена долна част, когато трябваше да се фокусира върху официалната обувка с технологията на обувка за бягане. Нещо, което „Коул Хаан“ схванаха отлично и използваха доста добре.
Дори и при тези обстоятелства, компанията все още съществува. Матю продаде мажоритарния дял на „Ла Компани Финансиер Ришмон ЕсА“ и днес те имат собствени магазини и представителства в двайсет страни.
За първата ни зимна ваканция като женена двойка с Матю наехме яхта с капитан и поканихме няколко души да плават с нас около Бахамите. Сред гостите бяха Васи Чембърлейн и съпругът й Ейдриън Харис, Кейт Риърдън, която сега е главен редактор на „Татлър”, Кристиан Хамър и Ясмин Оукли.
Отплавахме от Насау и трябваше да стигнем до Харбър Айлънд, когато ни застигна ужасна буря. След инцидента по време на медения месец, знаех, че можем да разчитаме на способностите на Матю. Освен това тази лодка беше поне двайсет и два метра дълга, така че бяхме в безопасност, но вълните изглеждаха триметрови, подмятаха ни нагоре-надолу и някои от гостите ни се изплашиха. В същото време Матю беше на палубата, напълно погълнат от случващото се. Всички започнаха да получават пристъпи на морска болест и в крайна сметка тези представители на висшето лондонско общество стояха в салона и повръщаха в найлонови торбички.
Докато стигнем пристанището, гостите ни бяха разбираемо нетърпеливи да се разтъпчат. Не съм сигурна дали някой спомена фаталните думи „Имаме нужда от питие“, но съм сигурна, че ако е, Матю веднага бе подкрепил идеята. По същество всички слязоха в града, а когато Матю се върна, беше изпаднал в такава параноя, че се кри в носа на кораба в продължение на два часа.
Оказа се, че на острова е взел кокаин и беше убеден, че на съседната лодка има агенти на ФБР, които ни наблюдават с очила за нощно виждане.
Звучи тъжно, но трябва да кажа, че за нас това вече беше началото на края.
Когато се върнахме в Лондон, животът не стана по-лесен, защото ходех в офиса всеки ден, работех много усилено, а Матю не разполагаше с нищо, освен купища свободно време и когато се прибирах вкъщи, го заварвах да смърка дрога в кухнята. Понякога манията му надделяваше, Матю излизаше да купи вестник и не се прибираше с дни. Постоянно се опитвах да го следя, обаждах се на членове на семейството, на пътните служби с ясното съзнание, че той е напълно способен да се появи във всяка точка на света. Отсядаше в някой хотел, започваше да получава параноидни халюцинации, характерни за кокаиновата психоза, и след това си тръгваше, без да плати сметката. Разбира се, тогава ми се обаждаше управителят на хотела, за да ме помоли да почистя след съпруга си и да му платя сметките.
Понякога се налагаше да го следя чрез компанията за лимузини. Веднъж с Хенри го намерихме в едно наркоманско свърталище в Нотинг Хил. Влязохме вътре и заварихме някакъв гангстер да седи на кухненската маса, а портфейлът на Матю лежеше пред него. За момент си помислих, че мъжът ми е мъртъв. Тогава Хенри каза на пласьора: „По-добре ни кажи къде е той или ще видиш пистолета откъм дулото“. Не беше много убедителен и дилърът не се впечатли особено. По-късно открихме, че Матю се крие под леглото.
Все още мислех, че мога да му помогна и нещата да се променят. Всячески се опитвах да го удържа чист и се стараех да бъда полезна, без да отключвам зависимостта му, но човек никога не знае.
През лятото с Матю отидохме на Сен Тропе. Гостувахме на лодката на Валентино и открихме, че съм бременна. Въпреки всичко, което преживявахме, бях развълнувана. Вече на 33, да имам дете беше едно от нещата, които планирах да направя, дори и бащата да не беше от особена полза.
Сега бебето се очакваше, а съпругът ми понякога беше очарователен и забавен, а в следващия момент – напълно луд. Продължавах да се опитвам да управлявам световен бранд с бизнес партньор, който при всяка възможност действаше срещу мен. Шумът от врящото гърне се превърна в приятно къкрене, а злодеите, които щяха да накарат гърнето да гръмне, все още не се бяха появили.