Междувременно личният ми живот не беше остров на спокойствието, особено с новото придобиване в дневния ред.
С Матю живеехме разделени, но все още не бяхме готови да посрещнем допълнителния стрес от развода. Баща ми обаче ми каза, че оставането в тази смъртоносна клопка е лудост и скоро се почувствах в състояние да официализирам раздялата. Той използва връзките си и по негова препоръка ангажирах Сандра Дейвис, адвокатката, която беше представлявала принцеса Даяна и Джери Хол.
Дори в така поставената ситуация все още предпочитах медиацията пред конфронтацията. Казах на Матю, че не искам нищо от него, че ще се грижа за Минти и че ако иска, той може да задели нещо за нея за времето, когато навърши пълнолетие.
Предлагах да поема пълна отговорност за нейния живот, здраве и щастие и не исках нищо в замяна. В наивността си си представях, че Матю ще каже: „Чудесно! Благодаря!“ и ще се разделим като приятели.
Вместо това отговорът на съпруга ми беше да ме осъди за 10 милиона лири, твърдейки, че името и парите му са използвани за изграждането на „Джими Чу“.
Матю беше наел за свой защитник Реймънд Тууф, известен още като Челюстите. Това беше човекът, представлявал Сейди Фрост срещу Джъд Лoy и Пати Бойд срещу Ерик Клептън. Преди Ирина Абрамович да постигне извънсъдебно споразумение за нищожните 155 милиона лири, Челюстите беше на път да сключи най-голямото бракоразводно споразумение в историята с богатството на стойност 18 милиарда лири на Роман Абрамович на мушка.
Не стига, че ме осъди, ами и обвиненията бяха особено оскърбителни, най-вече защото бях сменила името си на Мелън само защото Матю настояваше. В работата бях останала Тамара Иърдай и така беше, докато Матю не се разстрои и не заяви: „Ние сме женени! Трябва да използваш моето име!“.
На 19 април, 2004 г” бях в дома си в Саут Кенсингтън, когато ми се обади моята приятелка Елика Гибс някъде около 2 часа сутринта. Баща ми беше зле и майка ми се обадила на Елика, защото приятелят й беше лекар. Елика не слушала особено внимателно и казала на майка ми да повика линейка. След това ми се обадила.
Веднага тръгнах натам и пристигнах точно когато парамедиците влизаха в дома на родителите ми. Изнесоха татко на носилка, а майка ми беше страшно разстроена. Беше толкова разтревожена, че не можа да се качи в линейката, така че аз скочих вътре и придружих баща ми до болницата Уестминстър на Фулъм Роуд.
Когато пристигнахме в спешното отделение, го прегледаха и прогнозата беше ужасна. Казаха, че има аневризма и толкова голям кръвоизлив в мозъка, че не могат да направят нищо. Казаха, че няма да изкара дълго, така че просто да постоя и да поговоря с него. Вероятно нямало да може да отговаря, но можел да ме чува.
Естествено, бях в шок. Не можех да повярвам, че това се случва, бях напълно съкрушена. Той ми беше баща и аз го обичах, но освен това ми беше и наставник и бизнес партньор. Той беше единствената стабилна опора, която имах в живота, а сега ме изоставяше. Държах ръката му и се опитах да се сбогувам, а той беше толкова силен, че му отне осемнайсет часа да си отиде. Мисля, че въобще не спрях да плача. През цялото време майка ми седеше на един стол в ъгъла, без да плаче, без да го докосва, без да реагира по някакъв начин. Нямах никаква представа какво чувства или не чувства. Единственото, което знам със сигурност, е, че не отмени уговорката си за поставяне на ботокс по-късно същата седмица.
Хана Колман, която беше започнала работа в търговската зала на Моткомб Стрийт, когато беше на седемнайсет, а сега беше директор по продажбите за Европа, ни помогна с обажданията и организацията на погребението. Робърт, преливащ от човечност, й се обади и каза:
„Какво правиш там?“
„Имат нужда от мен“, отговори тя.
„А ние имаме нужда от теб в офиса. Трябва да се върнеш.“
Тя дори не беше на работа, а в отпуск.
Опелото се състоя в църква в Найтсбридж в един светъл, слънчев ден. Говорих само аз. Майка ми беше прекалено объркана, а братята ми отстъпиха речта на мен. След службата се върнахме в апартамента на майка ми в Итън Плейс за чай с малка група приятели.
Това беше краят на една епоха. Баща ми беше такава сила в живота ми – най-важната емоционална връзка, мой партньор и наставник в бизнеса. Кончината му остави огромен вакуум, като смъртта на велик владетел. Оттук нататък трябваше сама да се грижа за себе си, без да разчитам на подкрепата и съветите му, и предстоеше да се разбере дали съм готова за това предизвикателство.