На 31 октомври, 2004 г., „Мейл он Съндей“ гръмна с нашия таен „Проект Съкровище“, съобщавайки, че се продаваме. Естествено, допускаха грешка с твърдението, че „Бърбъри“ са основният претендент, което беше доста неловко, като се има предвид, че Акийл току-що ни беше представил на Линдън Лий – трийсет и четири годишен финансов факир, известен като момчето банкер. Директор на европейската част на „Хикс, Мюз, Тейт & Фърст“ – частен капиталов фонд, той беше в процес на напускане, за да основе своя собствена фирма, наречена „Лайън Кепитал“.
Линдън беше много чаровен и силно мотивиран, самоизградил се мъж. Майка му била фризьорка, а сега той беше страстен поло играч със собствен частен реактивен самолет. Когато се срещнахме за пръв път при „Ротшилд“, харесах онова, което каза, защото имаше стратегическа визия за марката. Изглежда се интересуваше от нещо повече от обичайния план за ливъридж, повишаване на EBITDA за три години и след това излизане от бизнеса. Все пак аз бях съвсем прясна в тази игра.
Продължихме разговора на вечеря в „Харис Бар“ и по време на малкия разговор наистина чух Робърт да казва, че когато се включил в нашия бизнес, се почувствал сякаш са му дали ключове за ферари. Това беше единственият път, в който той призна, или поне така ми се стори, ценността на това, което бяхме създали с баща ми.
Накрая разполагахме с три оферти. „Ламбърт Хауърт”, огромна обувна компания, която зареждаше „Маркс енд Спенсър“, искаше да направи обратно придобиване, което означаваше те да купят контролния пакет, да преименуват изцяло бизнеса „Джими Чу“, а след това да го направят публичен. „Сорос Прайвът Екуити Партнърс“ също направиха предложение, но си бяха оставили вратичка за дю дилиджънс за твърде дълъг период. Разполагайки с тази информация, Линдън също можеше да направи предложение в рамките на една седмица без никакви подводни камъни.
През ноември 2004 г. собствениците на „Джими Чу“ се събраха в конферентната зала на Иксуърт Плейс, за да решат коя оферта да приемат. Дейвид Бърнс и Робърт представляваха „Финикс“. От страна на нашето семейство присъствахме аз, майка ми, Ник Морган, който управляваше тръста в Джърси, счетоводителят му Рай Пател и Тимъти Гиър, който отговаряше за инвестициите на тръста.
Предложението на „Ламбърт Хауърт“ беше 125 милиона лири, но част от тях ни предлагаха в акции, а не в кеш. Офертата на Линдън от „Лайън Кепитал“ беше на стойност 101 милиона лири, всички в брой. Избрахме „Лайън“, което се оказа много добро решение, защото съвсем скоро след това „Ламбърт Хауърт“ банкрутираха.
Както се очаквахте, „Лайън“ не искаха никакви странични акционери да им се пречкат и да усложняват взимането на решения, а и майка ми беше щастлива да получи в брой парите си за сравнително неликвидните дялове от капитала и да ги инвестира другаде.
Аз бях двойно удовлетворена. Тази сделка не само щеше да ме освободи от Робърт, но щеше да ме спаси и от майка ми. След всички усилия, които полагах да й доставя радост, да се грижа за нея и да се помирим, стигнах до заключението, че най-доброто, на което мога да се надявам е, да се отдалеча от нея, за да се предпазя.
Но също като майка ми, която се нуждаеше от по-ликвидни инвестиции, аз имах нужда от постоянен месечен доход, за да живея. Запазих в кеш грубо казано половината от моя семеен дял. Останалото инвестирах в „Джими Чу“, в замяна, на което получих 64 хиляди акции от предприятието, в което щях да съм съсобственик заедно с „Лайън Кепитал“.
Изглежда, най-накрая мечтата ми за финансова независимост беше на път да се сбъдне. Но веднага щом съобщихме на „Лайън“ добрата новина, Бог реши да се посмее за моя сметка.
Загрижен за приемствеността в управлението, Линдън заяви, че иска Робърт да остане. Настоя и двамата с Робърт да се обвържем с договори. На практика искаше да си гарантира, че аз и моето отмъщение ще продължим да работим заедно в хармония.
Ако баща ми беше жив, със сигурност щяхме да възразим. Робърт беше наемник, блокиращ, причиняващ болка наемник, който можеше да бъде заменен. Но аз все още не бях открила собствения си глас. Продължавах неразумно да отстъпвам, за да бягам и да се крия.