Чувствах се като в капан. Имах нужда от тази сделка, защото само чрез такъв вид трансакция един партньор в инвестиционен фонд можеше да монетизира собствеността си, а аз все още разчитах на осребряването на този капитал, за да живея. Ако бях подала оставка, сделката най-вероятно щеше да пропадне. На практика бях част от онова, което се купуваше, креативност във вид на роб. Отделно от това, емоционално бях вложила толкова много в марката, че „Джими Чу“ беше най-добрата финансова инвестиция, която можех да направя. Моят дял оставаше голям, така че за да гарантирам повишаване стойността на инвестицията, трябваше да остана, да бъда в най-добра форма, за да поддържам творческата енергия и свежестта на марката. При тези обстоятелства, да продължа да работя с Робърт беше едно горчиво хапче, което просто трябваше да преглътна.
Преди да умре, татко ми каза: „Сигурно ще продадем компанията за около 100 милиона лири и вероятно това ще стане някъде около ноември“. На 14 ноември беше пуснато съобщение, че сме продадени за 101 милиона лири. Искаше ми се татко да беше там, за да се наслади на момента и да получи последно потвърждение за своя бизнес нюх. След като платихме таксите по сделката и малкото дългове, които имахме, семейство Мърдай получи сума в размер на първоначалната му инвестиция умножена по триста.
Останаха да се довършат формалностите и след като обявихме сделката, Робърт дойде при мен и ми каза: „Мисля, че трябва да използваме същите адвокати, „Травърс Смит“. Може да спестим пари“.
В миналото бях работила с Андрю Робъртс, който сега беше в „Травърс“, така че това ми прозвуча разумно.
„Разбира се“, казах. Още една грешка на новобранеца.
Това, което не ми беше ясно в онзи момент, беше, че плувам сред акули и че имам нужда от някого, който да ме представлява лично. Робърт беше само една от многото акули. А тази, която ми причини най-много ядове, беше същата, с която трябваше да се справям цял живот. Както скоро щях да науча, въпреки наивните ми надежди, че с майка ми ще се дистанцираме, зъбите й все още бяха забити в плътта ми.
Разпределението на дяловете между нашите два фонда щеше да се превърне в причина за огромна бъркотия, поне в нейната глава. Това щеше да доведе до съдебна битка, която да изяде години от живота ми и милиони долари и да ме доведе до ръба на отчаянието.
Определихме 18 ноември 2004 г. за дата на подписване на сделката с „Лайън“ и отворихме денонощна линия за конферентна връзка, за да изгладим изскочилите в последния момент неточности. Сред тези досадни подробности беше и условието договорът да бъде подписан пред магистрати на остров Джърси, където бяха регистрирани нашите тръстове. Центровете, от които се управляваше бизнесът, бяха във Великобритания и Съединените щати, но „Джими Чу Джърси Лимитед“, който се намираше в Джърси, беше действителният собственик на марката и беше лицензирал „Джими Чу Лимитед“ да я използва. „Джими Чу Лимитед“ работеше, а „Джими Чу Джърси “ печелеше от интелектуална собственост. Върху приходите на „Джими Чу Джърси “ не дължахме никакви данъци, тъй като не го репатрирахме във Великобритания.
Официално известен като Юрисдикция Джърси, остров Джърси беше малко място, което вероятно е било вдъхновение за ежедневието на Монти Пайтън някъде между „Спамалот“* и „Министерство на глупавите походки“**. Само на 20 километра от френския бряг, това място е под властта на Британската корона. Във времената на викингите херцозите на Нормандия и Британия са си го подхвърляли, но от времето на Уилям Завоевателя и събитията от 1066 г. е преобладаващо английско владение. Известен е с кравите си, но истинската му икономика се движи от финансовите услуги, което го превръща в нещо като Кайманите, само че с по-неприятно време.
[* Музикална комедия, адаптирана от филма от 1975 г. Монти Пайтън и Свещеният граал. – Б.ред.]
[** Скеч от популярното комедийно шоу по ВВС Летящият цирк на Монти Пайтън. – Б.ред.]
За да изпълнят условията по подписването, Дейвид Бърнс и Робърт запазиха места на полет с продължителност 45 минути до Сейнт Хелиър, столицата на Джърси. Вече пътували към летище Гетуик, когато се обадил Акийл, за да обсъдят как Линдън ще финансира придобиването и това се превърнало в сериозен дебат.
Робърт бил бесен, че закопаваме 50 милиона лири. От друга страна, аз въобще не бях уведомена за това.
За да успокои положението, Линдън се обадил на Робърт и го поканил в офиса си на Гросвенър Плейс, точно срещу Бъкингамския дворец. Обяснил му, че заемът ще бъде структуриран по начин, който ще позволи на Робърт да извлече по-голяма печалба от неговия дял. Изпълнителният ни директор се успокоил, но вече били изпуснали последния полет за Джърси.