Линдън любезно предложил частния си самолет и след като се приземили с него, отишли право в офиса на адвокатите в Сейнт Хелиър. Подписването обаче се проточило. В 20:15 часа пилотът се обадил да напомни, че летището в Джърси затваря в 21 часа, но все още оставали много документи за четене и сделката била финализирана чак в 22 часа.
Прекарах цялата вечер в офиса на адвокатите ми в очакване и веднага след като получихме обаждането, си отдъхнах облекчено. Отидох в дома на майка ми, за да „съобщя добрите новини“. Намерих я да седи сама на дивана с колене, свити до гърдите, и да се клати напред-назад. Коленичих и казах: „Мамо, подписаха. Всичко е готово. Ще имаш много пари. Всичко ще бъде наред“.
Мисля, че това беше единственият случай, в който успях да обърна гръб на вечната й злоба към мен и да изпитам истинско състрадание към нея. В същото време все още се чувствах като нараненото дете – бях не само гневна, но все още се надявах на капчица признание. Бих дала всичко за една нейна мила дума, за едно „Браво!“ А тя просто продължаваше да се клати напред-назад и да се взира в пространството. Беше плашещо и много тъжно. Както винаги, нямаше нищо за мен.
Финансовият екип беше принуден да остане на Джърси, без дори да са си взели четки за зъби. Отлетели обратно в 6 сутринта, но никой не се беше сетил да изпрати кола на летище Лутън, северно от Лондон, и тези богати господа трябвало да вземат влака до града.
Когато получих моето копие от документите, прегледах всички подробности, включително и разпределението на „сладкия пай” – малкия брой дялове, заделени за допълнително стимулиране на мениджмънта. Според предварителното споразумение щеше да има пълен паритет между моето възнаграждение и това на Робърт. Въпреки това веднага забелязах, че за него са предвидени 5, а за мен 3%.
Повдигнах въпроса още на първото заседание на борда. „Това не е честно. Бяхме се разбрали за пълен паритет по тази точка“.
Линдън прие позицията ми и каза на Робърт, да задели още 2%, които да се разпределят при екзита.
Това беше нареждане на председателя на борда, дадено на заседание на борда и влизаше в сила веднага, така че продължих да си гледам работата, сигурна, че грешката ще бъде поправена. Адвокатът ми Андрю Робъртс се обади и ме попита дали искам да проследи нещата.
Казах: „Не, вярвам на Линдън за това. Уговорихме се на заседанието на борда“.
Още една огромна грешка. Не трябваше да съм толкова наивна.
През следващите две години Линдън се появи на може би две заседания на борда и когато го направи, нямаше и следа от предишните му приказки за стратегическа визия. Както обикновено, EBITDA беше единственото, което имаше значение. Линдън ни изпрати своя ковчежник Робърт Даруент да следи паричния ни поток и докато числата изглеждаха добре, всичко беше наред.
Сякаш пяната в собствената ми сапунена опера не беше достатъчна, ами за капак Матю беше арестуван за опит да проникне в компютрите ми.
Докато сме работили по сделката за продажба на „Джими Чу“, сигурно се е притеснил, че пренасочвам средства към сметки в Швейцария и на Кайманите. Чрез Челюстите беше поискал финансова информация, което сметнахме за много нахално и отказахме да я предоставим. Не след дълго започнах да получавам мейли, в които се твърдеше, че моят бъдещ бивш съпруг е наясно с някои неща. Освен това забелязах, че Матю се държи сякаш разполага с поверителна информация за бизнеса, въпреки че тя беше невярна.
Скоро след това се появиха служители на полицията, които поискаха да проверят компютъра ми. Обясниха ми, че съобщенията, които получавам, са троянски коне, съдържащи вируси. Ако се отвори, този зловреден софтуер може да записва всяко натискане на клавиш от клавиатурата.
Оказа се, че Матю е наел компанията „Актив Инвестигейшън Сървисис“ да записва и проследява всички електронни трансакции. Тази компания се управляваше от двама бивши полицаи, които вече бяха под наблюдение заради доходоносното незаконно подслушване и проникване в компютри. За да държат Матю на куката, дори му изпратили фалшив имейл уж от адвоката ми, загатващ, че вероятно съм се скрила в Малайзия.
Кулминацията на тази поредица от събития настъпи една сутрин в 6 часа, когато полицията нахлу в лондонския апартамент на Матю и го отведе с белезници.
Съпругът ми беше обвинен в престъпен заговор и съществуваше вероятност да бъде осъден на пет години затвор. В крайна сметка ме призоваха да свидетелствам. На всичкото отгоре сега трябваше да се занимавам не само с бащата на дъщеря ми, който беше подведен под съдебна отговорност, но го освободиха под гаранция, ами и с папараците и детективите, които се спотайваха в храстите пред дома ми.