Нещата започнаха да се подреждат, но не можех да допусна да се разчуе, че събирам пари. Така се озовах в шпионска операция а ла Джон льо Каре.
Празниците наближаваха. Бях на коледното парти на Матю Фройд, когато един от партньорите му, Крие Тайкиър, се приближи към мен и каза: „Знам какво става. Изглежда си съвсем сама в това“. След това ми посочи Бони Такър, дясната ръка на Робърт, която водеше всички лицензионни сделки. „Защо не привлечеш Бони на твоя страна?“.
Отидох при нея и си поговорихме, след което тя веднага прие. От този момент нататък се превърна в мои доверени очи и уши в кабинет точно до този на Робърт.
Вече бях наела къща в Сейнт Барт за празниците и дори бях изпратила там Минти с бавачката и приятелите ми Васи Чембърлейн и Ейдриан Харис. В офиса бях казала, че заминавам на почивка, докато в действителност бях в Лондон и работех от вкъщи. Асистентката ми беше разбрала от имейлите, че не съм заминала, и се обадила на Сандра, за да пита какво става. Освен това тя излизаше с брата на гаджето на Сандра, така че вече си бяха неудобно близки.
Чаках изнервено в офиса на адвокатите ми до последния момент вечерта на 17 декември, когато изтичаше ексклузивният срок на „Тауърбрук”. В 22 часа моят нов приятел от Кувейт направи оферта без наддаване точно за сумата, която бях поискала: 200 милиона лири.
Сделката на Робърт трябваше да се подпише в 9 часа на следващата сутрин. Обадих се на Линдън и му казах: „Не подписвай с Рамез. Имам твърда оферта за 200 милиона. Можеш да се обадиш на „Лазард“ да потвърдят”. „Добре, Тамара. Аз съм алчен капиталист. Ще приема сделка с теб“, бе отговорът му. Но след това добави: „Само че ти се обади на Рамез”.
Линдън искаше аз да потуша пожара при Рамез, за да може той да говори с Робърт. Обадих се на Рамез: „Не одобрявам тази сделка. Ако подпишете утре, ти обещавам, че няма да я подкрепя публично и ще проваля всичките ти бъдещи придобивания“.
Беше бесен и знаеше за изказването на Линдън, че няма да продава без моята подкрепа.
Миг по-късно, обаче, го връхлетя добре познатата ми самонадеяност и каза: „Знаеш ли, Тамара, ще подпиша, а след това ще направя сделка и с теб“.
Казано с други думи, не му пукаше какво мисля аз и знаеше, че съм в плен на всеки, който придобие мажоритарния пакет в „Джими Чу“.
До следващата сутрин Линдън беше разказал на Робърт всичко, включително това, че аз съм човекът, предложил повече пари, и когато Робърт пристигна в офиса, бълваше огън и жупел.
Срокът му беше изтекъл без сделката да е затворена, но за моята също нищо не беше подписано, а той нямаше да се откаже толкова лесно.
Бързо изпрати на всички от мениджмънта да подпишат писмо, в което декларират, че подкрепят неговата сделка. Точно като във филма „Тайният съд”, след това той седна в заседателната зала, а младшите сътрудници започнаха да влизат един по един за своята доза сплашване. Само че никой не подписа. Освен Сандра.
Години преди това баща ми ме предупреди: „Внимавай с нея. Ще ти забие нож в гърба”. Не знам откъде беше дошло това негово усещане, освен ако не се дължеше на старата поговорка: „Пази се от животното в клетка”.
Животно или интригантка, като една хитра лисица, тя буквално беше на страната на Робърт през цялото време. Никога не ми беше давала да разбера, че е нещастна на позицията си, но в крайна сметка всеки иска да получи признание и само защото не е показвала егото си, не означава, че го е нямала. Робърт доста я беше обработил, подхранвайки идеята, че трябва да бъде по-високо ценена и че аз несправедливо препречвам пътя й. Ако ме нямаше, пътят й пред признанието щеше да бъде разчистен. По време на дю дилиджънса на „Тауърбрук” Рамез я беше попитал какво ще се случи, ако аз напусна. По-късно той ми предаде думите й: „Вече съм голямо момиче. Мога да поема работата на Тамара“.
„Бунтът на генералите” на Робърт се провали, но проблемът сега беше, че кувейтците шикалкавеха. Не подписваха, имаха мюсюлмански празник и нямаше начин да говоря с тях по работа. Всички започнаха да се изнервят. Особено аз.
Линдън беше отишъл на ски в Уистлър, но се съгласи да дойде в Ню Йорк, за да говорим. Срещнахме се в „Сохо Хаус” в квартала Мийтпакинг и обсъдихме ситуацията, но накрая не останаха много неща, които да си кажем. Освен думите му: „Ако кувейтците не подпишат до два дни, се връщам при „Тауърбрук“.
След това си тръгна, а аз останах в заведението обляна в сълзи. В сделките с инвестиционни фондове е включена една допълнителна клауза „drag along, tag along”, която означава, че миноритарните собственици не могат да използват дяловете си, за да възпрепятстват сделката. Освен ако не се случеше някакво чудо, това беше краят на кариерата ми в „Джими Чу“. Тогава ми просветна, че е Бъдни вечер. Ако Даниел Стийл беше написала тази сцена, редакторът щеше да я накара да я промени. „Даниел, скъпа… малко е прекалено, не мислиш ли?“.