Уволних Тара Френч-Мулен, която отговаряше за връзките с обществеността и която Робърт беше наел. Знаех, че ако продължи да работи за нас, липсата на лоялност ще бъде разрушителна за бизнеса, но най-вече смятах, че можем да се справяме много по-добре на този фронт.
Нямах енергия за по-сериозно разчистване. Бях на ринга вече цяло десетилетие и коленете ми бяха започнали да треперят.
Сандра, от своя страна, се опитваше да се държи сякаш нищо не се е случило, но компенсираше поведението си с изявления като: „Ти си ми като сестра“.
Само я гледах и си мислех: „На коя планета живееш?“.
„Джими Чу“ беше единствената истинска работа, която някога беше имала, но все още беше толкова невинна, че си помислих, че просто не е била достатъчно силна, за да устои на натиска на Робърт. „Тауърбрук” щяха да се изнервят, ако я бях освободила, тъй като тя беше част от екипа по дизайн още от самото начало. Но аз бях убедена, че с нея сме приключили и за мен това беше голямо разочарование – все пак бяхме работили рамо до рамо толкова много години.
Ако беше направила само една крачка и открито и директно се беше извинила за своята нелоялност, мисля, че щях да го преодолея. По отношение на съвместната ни работа по дизайна разривът между нас заради изгубеното доверие стана толкова голям, че беше невъзможно да продължим заедно. Сигурна съм, че отхвърлях идеите не поради някаква реална причина, а защото имах много по-добра връзка с останалите от екипа. Вършех обичайните неща без нейно участие, което не само не беше оптимално, но и много тъжно.
Онова, което ми се изясни едва по-късно, беше колко много подценяването и злословието на Робърт се беше разпространило и повлияло на останалите членове на екипа.
Все още вярвах в онова, което правим, затова исках да продължа с инвестициите. Изтеглих колкото се може по-малко кеш, който се оказа 4 милиона лири, но не можах да се възползвам от тях. Благодарение на съдебния спор с майка ми и нейните претенции върху моето имущество, парите моментално бяха замразени.
Добра новина беше, че новото възнаграждение, което ми предлагаха, беше в размер на 500 хиляди лири, но в замяна на повишението трябваше да се откажа от много пера, които са обичайни за модната индустрия и необходими за публичните ми изяви. Трябваше сама да плащам за прическите и грима за събитията, загубих периодично отпусканите пари за дрехи и ми конфискуваха колата и шофьора. Накрая казах: „Ще взимам 290 хиляди лири, но вие ще плащате за прически, грим, дрехи и шофьор“.
Андрю Ролф от „Тауърбрук“ се зае да намери нов изпълнителен директор и ни свърза с Джошуа Шулман, тогавашен президент на „Кенет Кол”. Двамата бяха работили заедно за „Гап“, където Джош бил вицепрезидент по мърчъндайзинга в Япония и старши вицепрезидент по стратегическите международни сътрудничества. Освен това по времето на Том Форд работил за мърчъндайзинга на „Гучи“ и е бил изпълнителен вицепрезидент за световния мърчъндайзинг и разпространение на „Ив Сен Лоран“.
Три дни след като продажбата беше обявена се срещнахме в Лондон и си помислих, че той е добро попадение. Познаваше модата и нямах никакво усещане за доминиращото его, което при Робърт беше очевидно. Беше не просто щастлив, че аз съм публичното лице на марката, но и много добре знаеше как да монетизира този факт. Оказа се, че част от детството му е преминало в Бевърли Хилс и дори е посещавал училището „Ел Родео“! Почувствах се сякаш си поемам глътка чист въздух. Това беше началото на нова глава в историята.
Тъй като драмата „Тауърбрук“ ми беше все още прясна, въобще не си търсех нови предизвикателства или повече работа. Но един ден говорих по телефона с Харви Уайнщайн, който тогава излизаше, а по-късно се ожени за маркиза Джорджина Чапман.
Харви знаеше всичко за бурята, през която току-що бях преминала и ме попита: „Какво искаш да правиш през следващите пет години?“.
Изневиделица казах: „Искам да възкреся стила на Халстън. Мисля, че това е най-голямата неизползвана възможност в бизнеса с луксозни стоки. Дизайнът, който той правеше през 70-те, е актуален и днес. Трябва само да му се дадат модерни пропорции“.
„Господи, права си! Страхотна идея!“, възкликна Харви.
Бях изключително заета и не мислих повече за разговора ни, докато месец по-късно на Оскарите един колега на Харви не се приближи до мен и не каза: „Това за Халстън е велико. Затваряме сделката след седмица“.
Бях смаяна. Направо не знаех какво да кажа.