„Естествено, искаме да участваш“, добави той.
Естествено.
Може би сте си помислили, че на този етап не бих се изненадала от приятели, които ми крадат идеята и бягат с нея. Може би съм била безнадеждно наивна да говоря затова открито. Или се беше появил кумулативен ефект и всичко, което бях преживяла наскоро, ме беше маркирало като лесна мишена за предателство и удари в гърба?
Този вид преговори отнемат седмици. Явно Харви се беше обадил на инвестиционните банкери веднага след разговора ни.
Казах само: „Изпратете ми условията на сделката“.
Работеха с „Хилко Екуити Партнърс“ и „Финанко” по сделка за купуване на лиценза на Халстън от сегашния му притежател, Джеймс Амийн от „Нийма Клоутинг“. Предлагаха ми бонус акции в размер на 1,5%, за да участвам в борда и да съм им творчески консултант.
Отговорът ми беше: „Това е обидно. Успех с…“. След което те се паникьосаха.
Сигурна съм, че Харви е използвал името ми от самото начало, за да осигури финансиране. Оказа се, че той вече си бе договорил 10% бонус акции за тази гениална идея и за достъпа до вътрешни хора от модния бранш. Сега един от хората, на които беше залагал, се оттегляше.
Продължаваха да ми се обаждат и вероятно просто трябваше да продължа напред, но бях като куче захапало кокал – бях бясна, задето Харви ми беше откраднал идеята, а представяше себе си като основен двигател на всичко. Вярно е също така, че наистина харесвах Халстън и ако направеха сделката, това щеше да съсипе всичко. Не исках да пропускам възможността, въпреки че инстинктивно знаех, че всичко свързано с нея е погрешно.
За да се опитам да оправя нещата или поне да ги направя по-добри, се обадих на приятелката ми Рейчъл Зоуи, холивудски стилист, и й разказах какво става. Повече от година преди това на един обяд с нея бяхме обсъждали съживяването на марката. Тя притежаваше огромна колекция от винтидж модели на Халстън и в работата си черпеше вдъхновение от него.
Споделих й, че сделката се подготвя и че трябва да се включи.
А след това дойде време да говоря с Харви. Казах му, че трябва да даде на всяка от нас по 1 % от неговите бонус акции. И че искам да инвестирам 2 милиона долара. Това предизвика голяма борба, защото сделката вече беше затворена и допускането на още хора означаваше останалите да се разделят с част от дяловете си.
Продажната цена беше 27 милиона долара, а „Хилко“ щеше да вземе мажоритарния дял. Харви беше инвестирал I милион, брат му Боб – още един и компанията им също беше дала един. Джеймс Амийн, продавачът, също се включи и реинвестира част от печалбата.
За да оповести придобиването, Харви разпрати чернова на прессъобщение, в което се предполагаше, че трябва да ме представи като инвеститор, но не беше така. В резултат на оплакването ми промени текста, включвайки ме като консултант. Все още говореше за себе си като за купувач дори след като включи в сделката половината от това, което се канех да инвестирам, и в крайна сметка беше миноритарен акционер.
Но любовта ми към марката все още беше непоколебима.
Най-голямата иновация на Халстън беше изключително удобната рокля от жарсе с едно голо рамо, скроена от едно парче. Исках да я върна към живот, като я осъвременя. За Бога, нямаше нужда да се открива топлата вода, особено като се има предвид бляскавото минало на марката и прекрасната история, която разказваше – от шапката на Джаки Кенеди до „Студио 54“. Всичко, което трябваше да се направи, беше да се призове имиджът на иконата Бианка Джагър, която връхлита през вратата на бял кон и в бяла рокля на Халстън и Анди Уорхол в апартамента на Халстън на Източна шейсет и трета улица, където момчетата носят роклите на Лайза Минели на гей партита и вечери с меню, състоящо се от хайвер, печени картофи и кокаин.
Много хора се вдъхновяват от изминалите десетилетия. Хлапетата навсякъде носят винтидж дрехи, но има разлика между ретро и съживяване. Това е част от творческия процес. Пазаруваш във винтидж магазини и търсиш нещо великолепно, което да те вдъхнови, а след това се прибираш и го превръщаш в нещо модерно. Може дори да не прилича на оригиналния продукт, но е вдъхновено от него.
Раф Симънс направи нещо много красиво, когато се разрови в архивите на „Диор“ и ги осъвремени. Същото направи и Даян фон Фурстенберг, която рестартира бизнеса си с роклята тип „прегърни ме“, само че с модерни пропорции. Смали яката и промени ширината така, че да не прилича толкова много на буквата А.
Не беше необходимо голямо въображение, за да се преработи костюмът с бели панталони от Халстън на Бианка Джагър в един по-модерен вариант. Преди Халстън всичко идваше от 60-те години – много тясно и премерено. Беше много трудно да купиш нещо, без да се преправя, затова жените, които разполагаха със средства, шиеха дрехите си по поръчка. Жарсето, рехавия плат, който той използваше, позволяваше да сгънеш роклята, да я сложиш в куфара, да отидеш някъде и след като я извадиш, всичко да й бъде наред. Дрехите му бяха модерни, спортни, леки и удобни. Ако успеехме да съживим асиметричната рокля от жарсе, жените, които почиваха на Средиземноморието или в Хамптънс щяха да ги купуват в няколко различни цвята. Сигурна бях в това.