Имахме списък с актриси, към които се стремим, и се опитвахме да пригодим стила на продукта към стила на актрисата. Идеята ни беше, че ако наистина харесват онова, което получават, ще са много по-склонни да говорят за него: кой има бебе, кой в кой филм се снима, кой заминава за Индия, кой работи най-добре с личния стил на някого. Прилагахме същата концепция към подаръците, които изпращахме на модните редактори, преди да дойдат на представянията в опит да си гарантираме, че ще бъдат снимани да носят последната ни чанта.
Променяше се обаче не само модният маркетинг, а и самата мода. Обувките вече не бяха нещо, което купуваш, за да допълва роклята. Превърнаха се в секси акцент в цялостната визия. А и вече не само „Маноло Бланик“ ни конкурираха в сегмента на луксозните обувки. „Диор“, „Долче и Габана“, „Прада“ и „Гучи“ също се включиха. „Шанел“ преориентираха обувките си към по-млади жени. Пиер беше напуснал „Ермес“, за да започне собствена линия, а Диега дела Вале от „Тодс“ беше съживил марката „Роджър Вивие“ с дизайнер Бруно Фризони.
Кристиан Лубутен беше най-сериозният сред конкурентите ни. Имаше около дузина бутици по целия свят, включително едно място в „Харви Никълс“, където някога се бяхме помещавали ние.
Универсалните магазини като „Сакс“ и „Блумингсдейлс” вече отделяха цели етажи за обувки, а „Браунс“ в Лондон отвориха отделен магазин само за обувки. По-достъпните марки като „Найн Уест“ и „Пайпърлам“ също искаха да се усеща присъствието им в сегмента на секси и забавните обувки.
Американският ни бизнес вече се състоеше от двайсет и два магазина плюс продажби на едро. Браян Хенке от „Прада“ беше нает за президент на северноамериканския филиал. Освен това Джош нае Лиза Бонфанте от „Шанел”, за да се занимава с планирането на мърчъндайзинга. Купуването вече щеше да се организира регионално. Всеки от регионалните директори ходеше в Милано всяка година, за да види новата колекция.
За „Халстън“ заснехме музикален клип с пролетно-лятната колекция, който изпратихме на всички редактори и това се оказа доста иновативно. Снимахме на един открит терен на „Пайнууд Студиос“ в Лондон и тъй като зимата наближаваше, моделите посиняваха. Изхвърчах до вкъщи, където събрах всички кожени палта, които имах, и ги занесох на момичетата. Пуснах ги да използват апартамента ми, платих за допълнителни модели – направих всичко, което можах.
Точно в дните около Свети Валентин ми се обади моят приятел и финансов съветник Ейдриън Харис, за да ми съобщи жестоката новина, че имам пари в брой колкото да живея през следващите шест седмици.
Преди да настъпи финансовата криза бях вкарала почти всичкия си кеш в хедж фондове, които сега бяха замразени, за да се попречи на инвеститорите да изтеглят парите си. Четирите милиона лири, които получих в брой от сделката с „Тауърбрук“, все още бяха под възбрана заради юридическите спорове с майка ми. Вече плащах тлъсти хонорари на адвокатите и очаквах с приближаването на конфликта, те да се изстрелят до небето. Току-що бях купила апартамента в Ню Йорк, продължавах да плащам наем в Лондон, освен това имах разходи по преместването, както и разходи по поддръжката на новото място.
Не бях изпаднала в несъстоятелност, а само бях станала неликвидна, но продължавах да се чувствам некомфортно и твърде беззащитна по отношение на личните ми финанси.
Това, което правеше нещата още по-оскърбителни, беше, че причината за огромна част от нещастието ми беше човек, който изпитваше наслада да ме унижава: майка ми. Без нарцистичните й хитрости щях да имам достатъчно пари в брой, за да посрещна всяка буря.
Прекрачих прага на кабинета вкъщи, само за да открия, че Крисчън и Минти си крещяха през отворената врата на стаята й.
Мисля, че дъщеря ми инициираше целия стрес около себе си, защото не можеше да спи и искаше да дойде при мен, но Крисчън лагеруваше пред вратата й и настояваше да се върне в леглото.
Крисчън имаше много традиционни възгледи и се беше самопровъзгласил за авторитет по отглеждането на деца, инструктиран за добродетелите на „суровата любов“ от момичето от Северна Каролина от компанията му в Ел Ей. Тя се смяташе за експерт, тъй като в университета гледала няколко деца. Настроението му се влошаваше още повече от факта, че сериалът, в който играеше таен агент – „Врагът в мен“, беше свален от екран през декември, само девет епизода след началото.