Помислих си, че Минти има нужда от прегръдка, не от изолация, но Крисчън ми каза, че съм прекалено мека. Казах му да отстъпи и че в този момент имам доста по-сериозни проблеми.
Съобщих му какво бях научила току-що за личните си финанси, което доведе до огромен скандал, от който наистина нямах нужда. Всичко, от което се нуждаех, беше някой, който да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще се оправи.
Върхът на всичко това беше Крисчън, който ми сервира, че трябва да бъде сам. Декларацията му за независимост не му попречи да използва личната ми кола и шофьор, за да стигне до летището и да отлети за Ел Ей.
Това беше един от най-лошите моменти в живота ми и точно тогава Крисчън предпочете да си тръгне от мен. Знаех, че негодуваше срещу дългите часове, които отделях на „Джими Чу”, но като се има предвид чувството за вина, от което беше заобиколено това начинание, човек просто не критикува самотните майки. В края на краищата се оказа, че той никога не е разбирал живота ми, а предполагам, че и аз не съм разбирала неговия. Така или иначе, мисля, че единственият начин нещата с актьор да се получат, е да се превърнеш в негова бавачка.
За да влошат ситуацията още повече, гадните писма от адвокатите на майка ми не спираха, а ставаха все по-противни, с все повече заплахи и тормоз. „Ще те призовем в съда след пет дни, ми пишеше адвокатът й – не си мисли, че ще бъде лесно.”
Единственото нещо, което можех да направя, като се има предвид в какъв фарс се беше превърнал животът ми, беше да слагам крак пред крак и да продължавам да се трудя. В продължение на месеци се будех посред нощ и сменях пижамата си, защото беше мокра от пот. Бях изпаднала в много тежко и трудно положение и съм сигурна, че единственото, което ме спаси, беше Минти. Коленичех до леглото и се молех всяка нощ, а аз съм атеист.
Но поне имах достатъчно разсъдък, за да потърся помощ. През последните две години посещавах терапевт на име Мартин Фрийман, който беше специалист по поведения на зависимост. С Матю ходихме при него, когато се оженихме. Сега започнах да говоря с Мартин всеки ден. Когато се срещахме лице в лице, виждах, че взима толкова присърце всичко, през което минавам, че започнах да се тревожа да не изпадне в паник атака от солидарност. Но срещите ни ми помогнаха невероятно много да се задвижа, да търся решения и да си върна перспективата.
Продължавах да ходя на работа и присъствах на всички срещи, включвах се с творчески идеи в процеса на дизайна и точно тук маската, която си бях създала много рано в житейския си път, ми вършеше чудесна работа. Никой не предполагаше колко уязвима съм всъщност и че вътрешно умирах.
Преди да изтекат шестте седмици, взех авансово останалата част от годишната си заплата, заемайки от компанията 100 хиляди лири, за да остана платежоспособна.
Срещнах се с Ричард Пегум, който имаше голям успех с хедж фондовете, за да получа финансов съвет. Той ми напомни, че ми се начислява лихва за милионите, инвестирани в „Джими Чу“, която се трупа, и каза, че трябва да имам достъп до нея.
Преглътнах гордостта си и отидох при Рамез, за да поискам заем, гарантиран от натрупаната лихва. Отговорът му беше отрицателен. Каза още, че не иска Робърт да знае за това.
Върнах се при Ричард, а той ми каза да посетя отново Рамез. „Трябва да ти даде. Той ти е партньор. Има нужда от мозъка ти в играта. Това е най-логичното нещо.“
Опитах пак. С предстоящ процес и преместване и без да знам за колко време ще бъдат замразени хедж фондовете или кога ще бъде екзитът на „Тауърбрук”, поисках 3 милиона лири.
Отговорът на Рамез беше: „Добре. Ще ти ги отпуснем при 20% лихва“.
Вероятно съм пребледняла и той го е забелязал, защото след това се опита да се пошегува с тази абсурдна лихва.
„Парите ми са скъпи“, каза.
Но той беше напълно наясно каква е стойността на дяловете ми, а тя беше много по-голяма от това, което исках.
Каза още, че ще трябва да се обоснове пред инвеститорите.
В крайна сметка се договорихме за лихвен процент от 13,2. Отпуснаха ми кредитна линия, така че да не се трупа лихва върху пари, които все още не съм взела, но все пак се налагаше да плащам 50 хиляди долара на месец. На финала се оказа, че заемам на компанията пари при лихва 11%, а тя ми ги дава назаем при 13,2 % лихва.
И насред всичко това моят бляскав живот в качеството ми на лице на „Джими Чу“ трябваше да продължи, което включваше присъствие на Оскарите. Бях домакин на обяд в „Чичоне” в Ел Ей заедно с Валентино и Елтън и „букет“ актриси, когато пристигна федекс пакет с клетвени показания от Даниел и Грегъри. Точно когато си мислех, че нещата не могат да станат по-зле, братята ми на практика ме предаваха, за да доставят удоволствие на майка си.