Мебелите ми бяха пристигнали, но апартаментът беше толкова голям, че имах чувството, че цялото това празно пространство около мен отразява усещането ми за изолация и разорение. Наистина, така се чувствах. Нямах интернет, нито помощ от офиса. Все едно бях корабокрушенец, който се държи за някакви останки.
Но шоуто трябваше да продължи. На следващата вечер бях в най-добрата си форма и се усмихвах на камерите, докато минавах по червения килим, за да вляза в музея. Слава Богу, лондонската ни бавачка беше там, за да се грижи за Минти, а новата ми асистентка дойде, за да помогне с подреждането на жилището, наставлявана от страхотната ми приятелка Елика Гибс, основала компания на име „Практична принцеса“ с насоченост точно към такива организационни предизвикателства.
В крайна сметка успях да изстискам някакви пари от хедж фондовете, а „Сосиете Женерал“ използваха част от тях, за да откупят дълга ми, но при ужасен валутен курс. Това ми струваше скъпо и по никакъв начин не опроверга съмнението ми, че в много области на банковото дело, финансите и доверителните отношения базовата компетентност е обратнопропорционална на цената за единица време.
По това време напълно некомпетентният Ник Морган вече не беше част от картинката. Майка ми беше прехвърлила фонда „Маркета“ от „Си Ай Лоу“ към „Ар Би Си Уелт Мениджмънт“, също в Джърси, където беше започнала да работи с нов попечител на име Майк де Фигередо. Преместих „Араминта” в друга компания, „Огиър“, където довереник ми беше Саймън Уилинг.
Двамата с Мартин се срещнахме с Де Фигередо в „Калтриджис“ в опит да постигнем споразумение и за момент си помислих, че ще се получи, но той и на живо беше същият кавгаджия, какъвто беше и в писмата си. Трябваше да предположа, че всичко това са празни приказки и че ще капитулират, защото беше ясно, че грешат. Но фактите не бяха успели да преодолеят дълбокия нарцисизъм и чувство за правота на майка ми. Предложих да им дам половин милион, просто за да ги накарам да се разкарат. Отговориха с искане за три от четирите милиона, които бяха замразени. Това вече не можех да понеса.
Голяма част от случая можеше да се разреши от казаното на срещата на акционерите през ноември, 2004 г., когато се събрахме в заседателната зала на „Джими Чу“ и решихме да приемем предложението на „Лайън Кепитъл“.
Събрахме клетвени показания от различни участници, включително от Дейвид Бърнс, който присъстваше на срещата и категорично можеше да свидетелства за казаното тогава, да обясни структурата на сделката и как приходите за „Маркета“ и „Араминта“ щяха да се поделят поравно с единствената разлика, че „Маркета“ щеше да получи 22 милиона лири в брой, а „Араминта“ щеше да получи половината в брой и другата половина в дялове. Нямаше никакви дългове за уреждане, никакви „допълнителни“ акции. Успях да получа показания и от Линдън и Рамез (макар че се наложи да му извия ръцете), които можеха да кажат какви са нормалните практики при такива сделки.
Като изпълнителен директор Робърт, разбира се, водеше срещата през ноември и адвокатът ми каза, че ще бъде много полезно, ако успея да получа клетвени показания и от него.
„О, Господи, отвърнах, – това ще е наистина трудно.“ Въпреки това преглътнах гордостта си и се обадих на Робърт. Двамата се срещнахме в „Клариджис“. Казах му: „Слушай, имам нужда да свидетелстваш в съда”.
Погледна ме учудено, а аз продължих: „Единственото, за което те моля, е да кажеш истината“.
Отпи от шампанското и каза: „Ще го направя, ако изкупиш акциите ми за 4 милиона”.
Не скочих да приема това щедро предложение.
„Нали знаеш, че нещата може да се случат по другия начин. Мога да свидетелствам в полза на майка ти.“
„Изнудваш ли ме?“, попитах.
„Наречи го както искаш. Това е сделка“, отговори той.
В действителност щях да се радвам да купя акциите му, защото знаех, че ще поскъпват все повече, но проблемът беше, че не разполагах с парите.
На 13 юни, 2009 г. му изпратих имейл:
След като поразсъждавах върху срещата ни, трябва да кажа, че съм много разочарована от това, че не желаеш да ми помогнеш, като кажеш истината, без да искаш нищо в замяна. Вероятно е било наивно от моя страна да мисля, че би могло да бъде иначе.
По принцип нямам нищо против да увелича инвестицията си в бизнеса на приемлива пазарна цена, но не мога да отговоря веднага на искането ти поради различни причини от практическо естество, особено поради краткото време, с което разполагаме. Крайният срок за показанията ти