,
за които аз не исках да те моля, но адвокатите ми смятат, че ще са полезни, е 2 юли, четвъртък тази седмица. Ако дотогава не се съгласиш да сътрудничиш, не виждам причина да ти помагам да продадеш акциите си. Така че, Робърт, наистина от едно твое обаждане зависи дали между нас може да съществува доброжелателност да продължим напред.
Отговори с имейл, в който се оплакваше, че съм опетнила името и репутацията му в различни интервюта. Обобщаваше отношенията ни по следния начин:
Въпреки, че не би могла да кажеш за мен нищо, което да ми навреди в бранша, разбираш, че всичко това не ме настройва много благоприятно към теб.
Същото лято реализирахме още едно сътрудничество с Елтън, наречено „ПиИПи Проджект“ – опит да повишим осведомеността за „медикаменти за профилактика след експозиция“, която намалява риска от инфекция, дори след излагане на ХИВ вирус. Направихме прост принт, на който бяхме двамата с Елтън, заедно с британското и американското знаме. Сложихме го на обувки, джапанки и чанти. Събрахме около 150 хиляди лири, но продадохме серията прекалено бързо. Май подценихме търсенето. Ще ми се да бяхме продали повече.
През август с Минти отидохме на почивка в Ел Ей. Кръстницата й Тамара Бекуит щеше да бъде там и реших, че ще бъде забавно да прекараме един ден с децата в Дисниленд като туристи. Един ден седяхме до басейна на хотел „Бевърли Хилс“ и се плацикахме във водата с Минти. Когато вдигнах поглед, видях майка ми да седи в кафенето на по-малко от 10 метра от нас. Беше с приятелка, столовете им бяха обърнати към нас и двете изглеждаха като Бети Дейвис и Джоан Крауфорд в засада. Не беше случайно. Беше научила, че съм в града, но вместо да се обади и да каже: „Моля те, доведи Минти“, беше избрала да ме шпионира. Направих се, че не я виждам, тя поседя около час и си замина.
Всичко това ми се стори ужасно тъжно. Не беше виждала внучката си от шест години. Дали тайно се е надявала да заведа Минти, за да я поздрави? Така или иначе тя никога не се е занимавала с Минти повече, отколкото се беше занимавала с мен.
Размяната на имейли, обсъждането на свидетелите и показанията продължи няколко години, но краят безмилостно наближаваше.
Най-сетне запазихме час в съда и скоро случаят щеше да прерасне в процес.
Майка ми произхожда от Сейнт Олбанс, типично предградие на Лондон за средната класа – удобно, но не богато, където баща й управлявал строителен бизнес. Още докато мама била доста млада, нейната майка се разболяла от рак на гърдата и се подложила на радикална мастектомия. Не знам как точно това се е отразило на ранния опит на майка ми, но вероятно няма да сгреша, ако кажа, че детството на Ан Дейвис никак не е било безгрижно. Опитвам се да се съобразявам с това и знам, че никога няма да се почувствам свободна, докато не й простя за начина, по който се държеше с мен, но както казах в началото, все още работя върху това. Мисля, че майка ми по рождение е нарцисист и изключителната й красота е влошила още повече крайния й субективизъм. Но как той се е превърнал в садизъм към мен, си остава загадка.
Щеше да бъде много по-просто да сключим лошата сделка, която обсъждахме с Де Фигередо, но тази семейна разпра ми беше струвала прекалено много не само по отношение на адвокатските хонорари, но и измерена в липсата на сън и съсипано здраве. А и сега, със запазена дата за процеса в съда и всички съпътстващи разходи по подготовката, вече бяха заложени сериозни пари. Чувствах се като героя, който бяга от закона, в уестърните или гангстерските филми. Трябваше да спра да бягам. Беше настъпил моментът за финалния сблъсък.
Процедурите на остров Джърси щяха да започнат в понеделник, 8 ноември, а аз излетях от летище „Гетуик“ предишния ден. Технически казусът беше между „Ар Би Си“ – компанията, която управляваше фонда на майка ми, и „Огиър“, които управляваха моя.
Нямаше гаранция, че ще ме допуснат в съда – обикновено на онези, които щяха да свидетелстват, не се разрешаваше да слушат, докато не дадат показания, но аз се чувствах длъжна да присъствам на всеки момент от този спектакъл. Въпреки че ми беше изключително трудно да бъда далеч от Минти, исках Ник Морган, престъпно некадърният довереник, да ме види в съда. Исках да видя лицето на майка ми, докато се опитва да докаже твърденията си. Най-много от всичко обаче исках това да свърши. Какво, по дяволите, ставаше с тези фондове и с парите ми? Имах усещането, че отговорът на този въпрос може да ми донесе някакво прозрение за това какво се беше случило с целия ми живот.