Ийсън Раджа, старши адвокат от Лондон, седеше зад Тони и му подаваше бележки от време на време. В края на заседанието всеки ден двамата заедно сядаха и четяха стенограмата със свидетелските показания, дадени до момента, за да подготвят въпросите за следващия ден.
Не трябва да е изненадващо да чуеш някой да говори истината под клетва в съда, но от самото начало признанията на Радж бяха в толкова голям ущърб за мен, че рухнах в стола. Когато Тони го попита директно дали е правил неверни отчети, отговорът беше: „Да“. Същият беше и на въпроса дали конкретно тези отчети са фалшиви.
Първата ми мисъл беше, че трябва да подадем иск за криминално преследване, но Ийсън ме посъветва да не го правя. Каза ми: „Радж ще се скрие зад Ник“.
Можех само да си представям как майка ми е обработила Радж, който не беше връх в счетоводството, когато ставаше въпрос за отчети, но съм сигурна, че всичко е започнало с изричането на думите „Осъзнаваш ли колко струват тези акции?“.
Алчността, невежеството и своеволието им се бяха съюзили с илюзиите на майка ми, както и със способността й да очарова или плаши хората, за да приемат характерния й егоцентричен светоглед. Лудостта в съчетание със зашеметяващата красота й придаваха увереност и правота, на която определени мъже никога не са можели да устоят.
Представях Си я как казва: „Аз съм съпруга на Том. Знаеш колко много искаше той да ми осигури добър живот”.
Новият свидетел, който щеше да заеме мястото си на скамейката в понеделник, 16 ноември, беше Тимъти Гиър, който управляваше нашите инвестиции. Той беше присъствал и на двете срещи след сделката с „Лайън“, но се скри зад декларациите за конфиденциалност и каза много малко.
Но след това, на 17-и, на свидетелското място седна Ник Морган и остана на него в продължение на три дни и половина.
Успя да запази капка правдоподобност, поне за известно време. Показанията му се въртяха около клетвената декларация, с която дяловете се прехвърляха в „Маркета“. Предполагаше се, че този документ е подписан на 5 септември 2005 г., но Тони демонстрира, че документът е бил съставен много по-късно със задна дата. На което Ник отговори: „О, изгубихме оригинала“.
Тази пробойна в достоверността щяла да се изчисти по-късно, твърдеше Бевърли Ласи, от адвоката, в чието присъствие бил подписан документа. С нетърпение очаквах показанията му.
В допълнение към несъответствията в казаното от Ник дойде фактът, че още от самото начало той беше много открит по отношение на грешката. Години по-рано в офиса на адвоката ми Андрю Робъртс Ник сам призна, че се е обадил на майка ми и й е казал, че е станала грешка и че трябва да върне 32 хиляди акции обратно в „Араминта“. Можем само да си представяме реакцията й. Сигурна съм, че е казала: „Направи го и ще те осъдя“.
Ник имаше проблем с това да изясни какво се е случило с милионите кеш, които беше „скрил“ по време на развода ми. Имам основания да мисля, че майка ми е изискала клетвената декларация в замяна на съгласието й. На третия ден, в който Ник даваше показания, пристигнаха майка ми и братята ми, за да дадат своите. Въпреки че през цялото време беше облачно, не можех да не забележа, че щом самолетът на майка ми мина над главите ни, небето стана напълно черно, а от насъбралите се облаци рукна обилен дъжд, придружен от силен вятър. Все едно пристигаше Злата вещица от „Вълшебникът от Оз“.
Тревожехме се, че майка ми също е резервирала стаи в „Лонгвил Менър“, което би било доста неприятно. Адвокатката на майка ми предложи да се преместим. Отговорих й, че няма начин това да се случи – да си намерят друг хотел.
Като предпазна мярка уредихме да ни запазят един салон като частна всекидневна.
Мениджърът отбеляза, че щяло да бъде скъпо. Отговорих му, че можем да си го позволим.
В крайна сметка майка ми избра да отседне в друг хотел, „Атлантик“, така че ние спечелихме първия рунд.
В първото мрачно утро след пристигането им, с Тони, облечен в дълга черна мантия като на Хари Потър, прекосявахме калдъръмения площад пред офиса му, когато се натъкнахме на майка ми и братята ми в нейния черен мерцедес. Когато ни подминаха, видях ги как се сгушиха в седалките зад затъмнените стъкла, в стремежа си да не ги забележим.
Със същия самолет пристигна и Джошуа Рубенщайн, довереният адвокат от „Катен Мюнхин Розенман“ от Ню Йорк, който беше основал „Маркета II“, за да облекчи данъчната отговорност на майка ми, когато се премести в Съединените щати. Той беше първият свидетел за следващия ден и беше представен като експерт по фондовете, който участва във всички тематични международни конференции.