Почти веднага последва друго обаждане от Рамез. Очевидно Джош се беше свързал с него паникьосан и сега Рамез се опитваше да успокои бурните води. Беше доста отстъпчив, но даде ясно да разбера, че при следваща продажба ще имам само декоративна функция.
Ноември традиционно беше моят месец за получаване на признание. Заминах за Ню Йорк, за да получа наградата за устойчиво развитие, връчвана от фондацията на Елтън Джон. А след това се върнах в Лондон за звездния ми миг с кралицата.
Отседнах в „Риц“ и много се трогнах, когато разбрах, че Дейвид и Фредерик Баркли, собственици на хотела и стари приятели на баща ми, са тук, за да ми пожелаят късмет. Беше много мило от тяхна страна да кажат на Минти, че дядо й би бил много горд с нея.
Това да изглеждам по определен начин никога не ме е притеснявало, но ако в израза „да си в най-добрата си форма“ имаше някаква квинтесенция, то това беше моментът, в който щях да застана пред кралицата в качеството си на представител на британската модна индустрия. Посрещнах това предизвикателство във винтидж рокля „Долче и Габана“ на точки с кожена яка и голяма черна филцова шапка.
Поканих стария ми приятел Марк Боланд да ме придружи. Преди да се превърне във водеща фигура във връзките с обществеността, Марк беше работил известно време като заместник личен секретар на принц Чарлз и знаеше някои неща за това как човек да се държи правилно. Той беше човекът, който подобри имиджа на принца след убийството на Даяна, представи го като силен баща на Уилям и Хари и изработи железни правила за работа с пресата, за да запази личното пространство на момчетата, а след това направи така, че консервативната британска общественост да приеме Камила Паркър Боулс.
С моралната подкрепа на Марк, аз просто следвах правилата, а когато става дума за кралица, правилата са пределно ясни. Служителите в двореца предлагаха тренировка, но в крайна сметка, бях се научила да правя реверанс за завършването на училище.
Зад сцената в редица бяха подредени хора, които щяха да получат наградата. Извеждаха ги един по един. Трябваше да излезеш, да се поклониш или да направиш реверанс и кралицата да ти сложи медала. Разбира се, зад нея стоеше човек, който й шепнеше в ухото кой точно си. Когато ми връчваше ордена, тя се наведа напред и каза: „Чух, че правите обувки“.
„Да, госпожо, отговорих, – също и чанти.“
След това започнах да пристъпвам назад, защото не може да обърнеш гръб на кралицата.
След церемонията заведох екипа на „Джими Чу“ на обяд в „Скотс“, а вечерта се натрясках в „Савой“. Трябва да отбележа, че там бяха Ник Роудс от „Дюран Дюран“, Филип Грийн от „Топ-шот”, Валентино, Елизабет Хърли и Ел Макферсън. От куртоазия трябваше да поканя и Рамез.
Държах кратка реч, в която изказах благодарност към всички присъстващи. Казах: „Както всички знаете, баща ми почина неотдавна, семейството ни се разцепи и искам да бъдете сигурни, че всички, които са тук, за да празнуват с мен тази вечер, завинаги ще останат в спомените ми“.
На следващия ден имаше среща на борда и Рамез беше така любезен да ми направи комплимент за човещината в речта ми. По време на аплодисментите Робърт излезе от стаята.
Една от точките в дневния ред беше откриването на нов магазин на пресечката на Петдесет и пета улица и Пето авеню и необходимостта да освежим останалите. Отговорът на „Тауърбрук“ беше: „Това няма да се изплати в близко бъдеще“ и отказаха да инвестират. Продължаваше да не ги е грижа за дългосрочното „здраве“ на бизнеса или за действителното качество на продукта. Единственото, което ги интересуваше, беше да си пазят EBITDA стойностите.
Към онзи момент вече всички отлично разбирахме тесния им фокус, но да признаеш „тунелното зрение“ пред мениджърския екип – ето това ме шокираше. За истинските мениджъри „Джими Чу“ беше кариера и насъщен хляб. Те не просто обичаха компанията, вероятно не биха могли да си вършат работата, ако не мислеха за ръст и иновации. И накрая бордът да им каже: „Ще тъпчем на едно място, докато си вземем парите. Но вие… не спирайте! Продължавайте да упорствате!“.
Естествено, бордът бяхме аз и десет мъже в костюми. Опитах се да вкарам Крие Тайкиър, партньор на Матю Фройд в супер мощна компания за връзки с обществеността, но те не се съгласиха. Бордът трябваше да е под контрол. Веднъж Крие ни критикува с думите, че ни е необходима повече координация. Предадох на Джош тази оценка, а той каза, че е напълно съгласен. Промяната има огромно влияние върху бизнеса, което предполага колко голямо щеше да бъде въздействието, ако „Тауърбрук“ се бяха съгласили Крие да влезе в борда.