Всеки път, когато проявявах неблагоразумието да изразя мнение, Рамез ми се обаждаше вкъщи и крещеше: „Аз движа тази сделка. Ти имаш нужда от парите, а аз не“.
Но беше факт, че отново съм ликвидна. Бях спечелила делото срещу майка ми, бях загубила само 10% в хедж фондовете, предпазните им мерки щяха да отпаднат всеки момент, което ми даваше достъп до парите ми. Нещо повече – бях подала молба в „Огиър“, които управляваха „Араминта“, да разпуснат фонда, така че щях да получа и тези пари. Не бяха длъжни да го правят, но тъй като бях натрупала състоянието, а не го бях наследила, те се съгласиха.
Успях да запазя пълно спокойствие и да кажа на Рамез да не продава, ако не иска.
Но се обадих на Рон Пелерман и го попитах какво да правя със заплахите на Рамез. Каза: „Забрави ги. Прекалено обременен е с тази сделка. Не те притиска. Той просто се перчи, опитва да те малтретира“.
„Фокусирах се върху цената“, беше мантрата на Рамез, сякаш това беше единствената цел. А мен ме беше грижа за бизнеса. За продукта. За хората. Аз не просто се местех. Бях склонна да плащам на хората прилично, а не да ги виждам „прегорели“ да плачат в офиса и да казват: „Не издържам вече“, дори ако това означаваше да получавам по-малка възвръщаемост на инвестицията си.
С наближаването на финалната права напрежението нарастваше. Обадих се на Рамез и му казах, че съм наела хора, за да се включат и да преговарят от мое име.
Той откачи. „Не искам да идва никой, когото ти си наела, и да ми прецаква сделката!“.
Когато бяхме отново в състояние да разговаряме с нормален тон му казах, че е много малко вероятно моят човек да му „прецака“ сделката. Току-що беше договорил придобиване на „Томи Хилфигер“ за 3 милиарда долара.
„Ти не ми вярваш, изхленчи Рамез. – Не вярваш, че ще ти осигуря добра сделка.“
В интерес на истината бях твърдо убедена, че „добра сделка“ за мен беше последната точка в списъка му с важни неща. Всеки път, когато повдигах въпроса за компенсирането на мениджърския екип, ме караха да замълча.
Към края на разговора Рамез призна, че имам право да се защитавам.
Консултантът, когото наех, беше Джо Ламастра, който в продължение на петнайсет години беше инвестирал в различни проекти съвместно с Томи Хилфигер и беше ръководител на целия му бизнес, недвижимо имущество и данъчни въпроси.
„Лейблукс“ се опитваха да се свържат с мен чрез Акийл, но аз продължавах да държа на обещанието си да не водя никакви странични разговори с никого от кандидатите. Дори не възнамерявах да им върна обаждането, но накрая си казах: „Майната му. Както винаги, Рамез ме изхвърля от играта. Наддаването приключи. Ще се разбера с Питър Харф“.
Харф беше председател на борда на „Лейблукс“ и когато му се обадих да го поканя на среща, предложи да резервира ресторант, но аз отказах: „Не искам да ни виждат заедно“.
Вместо това нае хотелска стая в „Марк“, между Пето и Медисън авеню в Горен Ийст Сайд. Беше накарал да изнесат леглото и на негово място да внесат маса за двама, келнери сновяха напред-назад. Това беше една от най-странните вечери в целия ми живот.
Разказах му защо съм създала марката, опитах се да предам страстта си към работата и да обясня, че исках да изкарвам пари, но също бях дълбоко загрижена за бизнеса. След това направих предложението си.
„Никой няма да купи марката без мен – казах. – Ще кажа на „Тауърбрук“, че ще се съглася на сделка само с „Лейблукс“, което ще ви осигури бизнеса. Но бих искала някои неща.“
„Целият съм в слух“, отговори той.
„Преместих се в Щатите“, продължих. – Живея в Ню Йорк с дъщеря ми, баща й също живее там. Мисля, че е съвсем разумно да прехвърлим някои дейности там.“
„Ние сме светски, опитни хора. Това не е проблем.“
След това направи крачка встрани и се опита да получи стратегическа информация: „Има само още един кандидат, нали?“.
Не трябваше да разполага с такава информация, но очевидно си имаше източници.
„Не съвсем, казах. – Има и друг“.
Истината беше, че третият играч не беше от ранга на другите двама. „Инвесткорп“ се бяха включили първоначално, след това отпаднаха. Но после се обадиха на Рамез и му казаха, че ако обявим първично публично предлагане, а не друг вид продажба, ще купят акции за 100 милиона лири преди предлагането.