Но не можеш просто да работиш и да чакаш. Трябва да говориш.
Не съществува абсолютно никаква причина да се толерира омаловажаващо и малтретиращо поведение. Години наред насърчавах оскърбленията, защото в ранните ми години това поведение беше норма. Днес реагирам на такова отношение в рамките на две секунди, защото първият урок в училищния двор е, че трябва да се конфронтираш директно, на момента. Да си честен на момента ти позволява да изразиш недоволство при първата проява на агресия. Това е моментът, в който можеш да я адресираш спокойно и рационално, без страх от експлозия. Когато говориш на момента, не трябва да се боиш от престараване, защото не изразяващ насъбран гняв. Просто съобщаваш факт: „Не се чувствам добре от това. Това не е приемливо“.
Казват, че когато стигнем 40-те, целите в живота ни се променят и автономията заема централно място. Но да можеш да чертаеш собствения си път, вместо да отговаряш на изискванията на другите, е красиво на всяка възраст.
След като „Джими Чу“ нарасна до определена големина, започнах да се измъквам от офиса, защото там винаги имаше редица хора, които казваха: „Трябват ми само 5 минутки…”
Тези претенции върху времето ми започнаха отново с набирането на скорост на новата ми марка, но поне сега в ежедневието ми няма никой, който да не харесвам. Нещо повече – разпознавам нахлуването още преди да се е случило и знам как да го отклоня.
Имаше период, в който „алармиращата ми система“ беше в състояние на постоянно претоварване, но сега си оставям повече пространство и отказвам да участвам в ангажименти един след друг. Вместо това си позволявам няколко мига, за да си поема въздух, да помисля, да попия възприятията и интуицията си. Тялото винаги разбира по-добре ситуацията, отколкото съзнанието и с малко практика, можем да станем по-интуитивни, а след това и по-смели, за да позволим на интуицията да формира решенията ни.
Със завършването на този проект и в очакване на стартирането на новата марка осъзнавам колко щастлива съм да съм там, където съм, с нови светове за покоряване, нов дом, на който да се радвам, и в същото време да наблюдавам как дъщеря ми се превръща в млада, красива и находчива жена. Най-големият подарък получавам сутрин, когато идва да ме целуне, преди да отиде на училище. Понякога се пъхва при мен под завивките и ме прегръща и двете си говорим, преди да започне денят.
И двете обичаме виталността и пъстротата на Ню Йорк, това, че имаме толкова страхотни приятели, навсякъде е пълно с галерии и партита, където можем да отидем винаги, когато ни се прииска. Но с партитата и особено с бизнес забавленията може да се прекали и, да си го кажем честно, предпочитам да съм си вкъщи по домашни панталони и тениска и да гледам „Имението Даунтън“. Този сериал е моето сладко прегрешение не само заради костюмите, мебелите и сюжетните линии. Усещането за непоклатима честност е повтарящият се елемент в сценария. Героите винаги отказват да се възползват от някоя неочаквана възможност, защото не би било правилно да го направят.
През 2012 г. купих едно място в Бриджхемптън, където да бягаме през лятото и в почивните дни. Обикновена къща с двускатен покрив с избелели дъски и типичен английски жив плет, разположена върху площ от около 4 декара в селото, на съвсем кратко каране с колело от плажа. Това е нашето светилище с Минти. Платих за него в брой. Няма ипотека, което ме кара да се чувствам сигурна.
Минти обича Хемптънс и е обсебена от конете, така че взехме едно пони, което тя язди всеки ден, когато сме там. Не ходим много на плаж, защото обикновено се забавляваме около басейна в двора на къщата. Излизаме за ранни, но съвсем неофициални вечери, облечени със сини дънки, почиваме си и гледаме филми. Семействата на всичките й приятели от училището в Манхатън имат къщи наблизо, така че за нея компанията е същата.
Наистина съжалявам, че майка ми се лишава от щастието на този вид връзка. Но само защото на мен ми беше отказана такава близост като дъщеря, не означава, че не мога да я оценя сега, когато аз съм в ролята на майката.
Нямам много новини за майка ми и братята ми напоследък. Разбрах, че Грегъри е в бизнеса с недвижими имоти в Лос Анджелис. За щастие, останах близка с Мелънови. Чичо Джей живее зад ъгъла и от време на време обядваме заедно в „Четири сезона“. Бабата на Минти по бащина линия живее в Палм Бийч и понякога всички се събираме за вечеря в Деня на благодарността. Матю живее в „Пиере“, само на няколко сгради на юг от нас и това осигурява на Минти лесен достъп и до двамата й родители. Наистина ценя неговите усилия да остане чист и трезвен, което е още по-трудно, когато страдаш от биполярно разстройство. Той продължава да се бори, което го прави много по-смел от баща му.