Той я притисна за секунда до себе си.
— Сега ще те отведа у дома. — каза.
Тази вечер, докато броеше златото си, Дарт чу към пещерата му да се приближават два коня. Той се втурна по тунела и надникна навън.
Джордж, сега възседнал горд бял жребец и хванал друг сив за поводите, бе в бляскави доспехи, които му стояха съвсем по мярка. Обаче не се усмихваше.
— Добър вечер . — каза.
— Добър вечер. Какво пак те води насам толкова скоро?
— Нещата не се развиха точно според предвижданията ми.
— Изглеждаш доста по-добре екипиран. Бих казал, че късметът ти е претърпял обрат.
— О, възвърнах си разходите и дори излязох малко отгоре. Но само това. Тръгнал съм да се махам от града. Реших, че трябва да мина оттук и да ти разкажа края на историята. — Добро шоу направи, между другото. Вероятно е постигнало измамата, която целях.
— Но…?
— Оженила се е за един от онези космати варвари тази сутрин във фамилния параклис. Тъкмо са се готвели за сватбено пътешествие, когато си се появил.
— Страшно съжалявам.
— Е, това беше краят. Но, за да ме оскърби допълнително, обаче, баща й се строполи мъртъв по време на твоето представление. Сега моят бивш конкурент е новият барон. Той ме награди с нов кон и ризница, даде ми парична награда, и свитък от местния писар, в който съм възхвален като душегубец на дракони. След което натърти доста силно, че конят ми и новата ми слава биха могли да ме отведат надалеч. Не му хареса начинът, по който Розалинд ме гледаше вече в качеството ми на герой.
— Срамота. Е, поне се опитахме.
— Да. Така, че спрях тук само, за да ти благодаря и да ти кажа какво стана. Идеята щеше да е страхотна — ако беше проработила.
— Едва ли можеш да предвидиш подобни внезапни брачни церемонии. Знаеш ли, аз цял ден мислих за тази работа. Ние я свършихме страхотно добре.
— О, в това никой не се съмнява. Всичко протече прекрасно.
— Мислех си… Какво ще кажеш да получиш възможност да си върнеш парите?
— Какво си намислил?
— Ами… Когато преди това те съветвах, че може би няма да си щастлив с дамата, се опитвах да мисля за ситуацията в човешки измерения. Но от друга страна желанието ти бе напълно разбираемо за мен. Фактически, ти мислиш почти като дракон.
— Наистина ли?
— Да. Което, всъщност, е доста забавно. Сега — преценявайки, че идеята ти се провали поради нелепа случайност, тя все пак съдържа значителни преимущества.
— Боя се, че не разбирам мисълта ти.
— Абе, има една… прекрасна дама от моя вид, на която вече дълго време не мога да направя никакво впечатление. Всъщност, между нашите положения има необичайно много паралели за сравнение.
— Тя има голямо съкровище, а?
— Извънредно голямо.
— Дърта ли е?
— При нас драконите няколко века в повече или в по-малко не са от значение. Но тя, също като твоята, има други обожатели и изглежда я привличат тези от грубиянския тип.
— А-ха. Започвам да схващам. Някога ти ми даде няколко съвета. Ще ти върна услугата. Някои неща са по важни от съкровищата.
— Назови поне едно.
— Животът ми. Ако аз я заплаша, тя ще успее много бързо да се справи сама с мен преди ти да си дошъл да я спасяваш.
— Не, тя е едно малко и плахо същество. Както и да е, всичко е въпрос на стиковка във времето. Аз ще се спотайвам на близкия хълм — ще ти покажа къде — и ще ти сигнализирам кога да започнеш настъплението. Този път, разбира се, аз трябва да спечеля. Ето как ще го направим…
Джордж седеше върху белия жребец и делеше вниманието си между отвора на пещерата в далечината и гребена на високия хълм от лявата му страна. След известно време една ослепителна крилата фигура проблесна във въздуха и кацна на хълма. След няколко секунди вдигна нагоре блестящото си крило.
Той свали забралото, навири пиката и тръгна напред. Когато приближи пещерата достатъчно, за да се чува, изкрещя:
— Знам, че си вътре, Мегтаг! Дошъл съм, за да те погубя и след това да харча съкровището ти! Ти безбожен звяр! ядач на деца! Това е последният ти земен ден!
От пещерата се показа огромна лъскава глава със студени зелени очи. От широката му паст изригна седем-осемметров пламък и разтопи скалата пред него. Джордж спря на секундата. Звярът изглеждаше два пъти по-голям от Дарт и въобще не изглеждаше на преклонна възраст. Когато тръгна към него, твърдите му люспи затракаха с метален звук.
— Може да съм попреувеличил… — започна Джордж и чу над главата си неистово пляскане на огромни криле.
Докато съществото се приближаваше към него, той усети, че някой го сграбчва за раменете. Бе издигнат във висините толкова бързо, че само за секунди сцената под него се смали до размерите на детска играчка. Видя как новият му кон хуква да препуска бързо обратно по пътя, от който бяха дошли.