— Какво стана, по дяволите? — извика.
— Напоследък не съм идвал тук, — отвърна Дарт. — Не знаех, че някой от останалите е успял. Имаш късмет, че съм бърз. Това е Пеладон. Той е доста проклет.
— Страхотно. Не мислиш ли, че първо трябваше да провериш?
— Съжалявам. Мислех, че ще са и необходими десетилетия, за да прецени… ако не й се напомня. О, какво съкровище! Трябваше да го видиш!
— Давай след онзи кон. Искам си го.
Седяха през пещерата на Дарт и пиеха.
— Откъде изобщо си намерил цял варел с вино?
— Вдигнах го от една баржа горе по реката. От време на време го правя. Поддържам доста добра изба, бих казал.
— Вярно. Е, виж сега, не сме и последни бедняци. Да пием за това.
— Можем. Но аз пак се замислих. Знаеш ли ти си доста добър актьор.
— Благодаря. И ти не си лош актьор.
— Да предположим — само да предположим — че пътуваш от време на време насам-натам. На прилични разстояния оттук. И разузнаваш селата на континента и по островите. Разбери кои са по заможни и им липсват местни герои…
— Да?
— … И им покажи този твоя сертификат за душегубец на дракони. Порекламирай се малко. След това се върни със списък на градовете. И със карти.
— Продължавай.
— Намери кои места стават за малко безобидно грабителство и избери добри полета за битки-
— Да ти налея ли?
— Ако обичаш.
— Заповядай.
— Благодаря. След което се появяваш ти и срещу такса…
— Шестдесет на четиридесет.
— Така смятам и аз, но се обзалагам, че си объркал посоката на процентите.
— Какво ще кажеш тогава за петдесет и пет и четиридесет и пет.
— Да се спрем на средата и да пием за това.
— честно е. Няма защо да се дърлим.
— Сега знам защо сънувах, че се бия с голям брой рицари и всичките те приличаха на теб. Ще ти се разнесе славата, Джордж.