— Тъй ли? — запита Маккой.
— Факт — рече Кънингам. — Черно на бяло е в историята.5
— Ами вижте им църквата — каза Пауър. — Вижте какво паство имат.
— Хората с положение все при йезуитите ходят — каза Маккой.
— Така си е — каза Пауър.
— Затова ми харесват — рече Кърнан. — И не са невежи и самомнителни като някои от бялото духовенство.
— Всички са свестни хора — каза Кънингам, — всеки посвоему. Ирландското духовенство го тачат по цял свят.
— Точно така — каза Пауър.
— Не е като поповете в Европата — рече Маккой, — само срамят сана!
— Може би си прав — поомекна Кърнан.
— Прав съм, ами как — каза Кънингам. — Да не съм от вчера? От друго ако не, от хора разбирам!
Господата пак пиха поред на номерата. Кърнан като че претегляше нещо наум. Беше развълнуван. Той имаше високо мнение за Кънингам, който според него умееше да чете и душите, и лицата на хората. И попита за подробности.
— Най-обикновени духовни упражнения, знаещ. Отец Пърдън6 ги ръководи. Само за търговци, драги.
— Той няма да е много строг с нас, Том — убедително рече Пауър.
— Отец Пърдън ли? Отец Пърдън? — рече болният.
— Ти сигурно го знаеш, Том — решително рече Кънингам. — Добряк и веселяк! И той е по живота като нас.
— А… да. Мисля, че го познавам. Червендалест, висок.
— Тъкмо.
— Я ми кажи, Мартин… бива ли го като проповедник?
— Ннне… не става дума тъкмо за проповед, знаеш. То си е нещо като приятелски разговор, значи, най-делово.
Кърнан размишляваше. Маккой рече:
— Отец Том Бърк, него си го биваше!
— Ех, отец Том Бърк7 — каза Кънингам, — роден оратор беше. Чувал ли си него, Том?
— Дали съм го чувал! — жегнато рече болният. — Оставаше и да не съм…
— И все пак казват, че не бил кой знае какъв богослов — забеляза Кънингам.
— Тъй ли? — попита Маккой.
— Не бе, не че му имаше нещо, знаеш. Само че понякога, казват, не проповядвал напълно в догмата.
— Ех!… Той беше прекрасен човек — каза Маккой.
— Слушах го веднъж — продължи Кърнан. — Сега не си спомням темата на беседата му. Крофтън и аз бяхме в… партера, абе как се викаше…
— В кораба — рече Кънингам.
— Тъй де, отзад, до вратата. Не помня сега за какво… Аха, беше за папата, за покойния папа. Добре си спомням. Честна дума, страшен беше! Какъв стил! Какъв глас! Господи, какъв глас имаше! Нарече го Ватиканския затворник *. Спомням си, Крофтън ми каза на излизане…
— Крофтън ли, нали е оранжист8? — попита Пауър.
— Как да не е! — отвърна Кърнан. — Оранжист и половина, но адски свестен човек. Влязохме при Бътлъи на улица „Мур“ и, честна дума, действително се развълнувах, светата истина ви казвам, и много добре си спомням какво ми рече: Кърнан, вика, ние се кланяме пред различни олтари, но вярата ни е една и съща. Хубаво го каза, дяволът.
— Има нещо вярно в това — каза Пауър. — Протестантите идваха на тумби да го слушат.
— Между нас кой знае каква разлика няма — рече Маккой. — И те, и ние вярваме в…
Той се поколеба за миг.
— … в Спасителя. Само че те не вярват в папата и в Божията майка…
— Но, разбира се — спокойно и с тежест каза Кънингам, — нашата вяра е единствената истинна вяра, старата, изконна вяра.
— Съмнение няма в това — въодушевено рече Кърнан.
Госпожа Кърнан се показа на вратата и доложи:
— Дошъл ти е гост!
— Кой?
— Господин Фогърти.
— А, влизай, влизай!
В осветената част на стаята се появи бледо овално лице. Извитите му руси вежди, сключени над чифт приятно учудени очи, повтаряха извивката на увисналите му руси мустаци. Фогърти беше дребен бакалин. Навремето бе държал пивница в центъра на града, но фалира, тъй като финансите му позволяваха да работи само със спиртовари и пивовари второ качество. После отвори малък дюкян на улица „Гласневин“, където, както се самооблъщаваше, изисканите му обноски щели да му спечелят благоразположението на домакините от квартала. Държеше се любезно, галеше малчуганите и изтъкваше книжовния си говор. Не можеше да се каже, че е необразован.
Фогърти бе донесъл и подарък, четвъртинка отлично уиски. Той вежливо се осведоми за здравето на Кърнан, остави подаръка си на масата и седна на равна нога с останалите от дружинката. Кърнан оцени по достойнство подаръка, още повече че помнеше малката сметка, която имаше да урежда при Фогърти. Той рече:
— Винаги съм бил сигурен в тебе, стари момко. Хайде. Джак, действай!
5
Думите на героя не отговарят напълно на истината. Орденът нееднократно е бивал атакуван по разни поводи и с течение на вековете е променил характера си. Речевата характеристика подсказва неблагонадеждността на категоричните твърдения.
7
Доминикански монах — проповедник и писател. Бил е много популярен, защото води борба с опитите на известния викториански историк Фруд да фалшифицира истината за английското нашествие в Ирландия.
8
Оранжистите са протестантско политическо общество, основано в 1795, по-късно думата се прилага спрямо всеки проанглийски настроен ирландец или протестант.