Осем октопода умряха, но останалите двадесет се заровиха в дъното на новия си дом и се скриха, пулсиращи и руменеещи от силни чувства. Док притегли стол и се взря в мъничкия свят, който бе създал, и съзнанието му се изпълни с трезви зеленикави мисли и величествени цифри. За миг спокойствието го облада. Стори му се, че бледите безизразни очи на октоподите следят неговите.
В следващите дни разположението на Док беше тъй необикновено, че Мак, след като изпробва всички възможности, най-сетне се видя принуден да прескочи до Западната биологична за двата долара, които уж му трябваха.
Начинанието на Мак бе може би най-добре подготвеното в цялата му кариера. То започна тихомълком и едва след щателна подготовка взе да се оформя. След това в него се втъкаха нишките на чувствата и едва доловимо звъннаха далечните нотки на трагичната безизходност. Както и трябваше, драмата поникваше направо от своята собствена земя. Гласът на Мак бе нежен, владееше се, не трепереше — всичко обещаваше съвсем разумно, ясно, но бурно в перспективите си развитие. Мак знаеше, че върши добро. Чуваше гласа си и разбираше, че ако му се случи сам той да го слуша, ще му бъде невъзможно да не се размекне. Тогаз защо Док не откъсна поглед от мътно осветения аквариум? При влизането на Мак той бе казал само едно „Здрасти“. Малко несигурен, Мак премина от ангелския глас към гласа на страданието и най-сетне към благословената глупост и тъй се разчувствува, че сам избухна в сълзи. Док не извърна глава.
Мак бе поразен. Не е ли ужасно да избълваш всичко, което си намислил, да свършиш и да не получиш отговор? Ами сега какво да прави по-нататък?
— Док! — извика той с пълен глас.
— Здрасти! — рече Док.
— Какво ти е, Док?
— Нищо, Мак. Колко искаш?
— Два долара.
Док бръкна в задния си джоб да измъкне портфейла, но не отмести очи. Голямото представление на Мак пропадна. Да беше поискал парите още от вратата! Мак разбра, че никога вече не ще достигне такава висота. Обзе го неочакван гняв и за миг се поколеба дали да не откаже парите, но вроденият здрав разум го спаси. Като премяташе банкнотата в ръка, той продължи да стои неподвижен.
— Какво те е прихванало, Док?
Док бавно се обърна.
— Предстои ми много голяма трудност. Как ще ги осветявам? Това винаги е било проблем, но сега ми се струва непреодолим.
— Кого ще осветяваш, Док?
— Още в самото начало две очевидни спънки — продължи Док. — Първо, не могат да понасят топлината и, второ, до известна степен са фотофобни6. Просто не зная как да им осигуря студена светлина. Как мислиш, ще успеем ли да ги накараме да привикнат; непрекъснато да ги осветявам, докато фотофобията изчезне.
— Естествено — неохотно се съгласи Мак.
— Не бъди толкова сигурен — каза Док. — Защото процесът на адаптацията, ако не ги убие, може да промени нормалните им реакции. Винаги е трудно да прецениш какви ще бъдат реакциите на съответните емоции. Ако ги сложим в ненормална среда, можем ли да се надяваме, че реакциите им ще бъдат нормални?
— Не — рече Мак.
— Усещанията не могат да се поставят на операционната. Представи си, че същества от друга планета намерят човешко тяло и го аутопсират по какво ще разберат какви са му били чувствата и мислите? Сега ми хрумва, че яростта или по-скоро симптомът, който наподобява ярост, е сам по себе си анормален. В аквариумите е точно така. Но така ли е на морското дъно? Не се ли ограничава явлението, което наблюдаваме, само в аквариума? Не, в това не бива да вярвам; иначе цялата ми теза отива по дяволите.
— Док! — изкрещя Мак. — Погледни ме, Док! Аз съм, Мак!
— Здрасти, Мак! — каза Док. — Колко ще искаш?
— Ти вече ми даде — отвърна Мак и в този миг се почувствува кръгъл глупак.
— Имам нужда от по-съвършени прибори — каза Док. — Дявол го взел, така нищо не виждам!
— Док, какво ще кажеш, ако прескоча отсреща за половин пайнт „Стари кецове“?
— Отлично — каза Док.
— Нека аз купя — настоя Мак. — И без това имам два долара, които не ми трябват.
— Ще имам нужда от пари, Мак. Откъде мога да взема малко пари?
— Но нали ти казах, аз ще купя.
— Ще ми трябва бинокулярен микроскоп с широкоъгълен обектив и силна светлина. Светлината ще ме затрудни. Може би едно прожекторче от оня ъгъл? Не, ще избягат от лъча му. Сигурно има някакви по-нови лампи? Трябва да се позаинтересувам.
— Хайде, Док!
Док купи пайнт „Стари кецове“, а по-късно даде на Мак пари да иде за още. Седнали един до друг, те впериха очи в аквариума и подпрели лакти на масата, стигнаха до оня миг, когато почваш да смесваш уискито с водичка.