— Да ви кажа истината — започна Фауна, — работата не върви. Може би ще потръгне към юни. Ако можех, щях да ви взема. Нямате ли някоя сърцераздирателна история, която да ме трогне?
— Нямам — каза Сузи.
— А пари?
— Също.
— Ами тогава за къде сте? — Фауна се отпусна на въртящия се стол и примижа. — Едно време държах приют и зная всички сърцераздирателни истории отначало докрай. Ако можехте да навържете всички трагедии, които съм чувала, тогаз, предполагам, бихме могли набързо да се разберем. Някои от историите биваха верни. Позволете аз да ви кажа какво се е случило с вас.
Сузи мълчеше, по лицето й не трепкаше мускул, ръцете сякаш отсъствуваха.
— Въшлив дом — почна Фауна, — побоища денем и нощем. Били сте на петнайсет-шестнайсет, когато сте се оженили, а той сигурно не ви е искал. Направили сте го, за да избягате от побоищата.
Сузи мълчеше.
Фауна отмести поглед, за да не види ръцете, които бавно се сключиха.
— Попадате в семейство от друг сорт. Момчето не се примирява и накрая избухва. А какво направихте вие?
— Нищо не направих — каза Сузи.
— Къде е детето?
— Пометнах.
— Мразехте ли мъжа си?
— Не мога да кажа.
— Ясно. Безинтересна работа. Има жени само за това родени. Едни са мързеливи и не работят, други мразят мъжете. И нито едните, нито другите са доволни. Представяте ли си кръчмар да пие? Не ми изглеждате на уличница. Не сте мързелива. Защо не си намерите друга работа?
— Работех като сервитьорка, после като продавачка. Единствената разлика е, че вместо бакшиш от три долара, те водят на кино.
— Имаш ли приятел?
— Не.
— Мразиш ли мъжете?
— Не.
— Печелиш, сестрице — въздъхна Фауна. — Усещам, че се предавам. Не си вчерашна. Знаеш да живееш, като че си вряла и кипяла. Това ми харесва. И ми действува по-добре от сърцераздирателните истории. Я кажи, вътре ли си?
— Ъ?
— Искам да кажа имала ли си работа с полицията?
— Не.
— Не са ли те задържали?
— Веднъж. За един месец. Скитничество.
— И нищо друго в регистрите?
— Нищо.
— А не можеш ли да се усмихваш? Ще смразиш клиентелата.
Сузи се усмихна.
— Милостиви боже! — извика Фауна. — Страх ме е, че ще те изпусна. Отде накъде все аз трябва да ви пробутвам в живота? Работила ли си някога в публичен дом?
— Не.
— Как да ти кажа, не е като на улицата, друго си е. Утре ще дойде Док Уилкинс.
— Да си донеса ли куфара? — попита Сузи.
— Донеси го — Фауна отвори портфейла, който се намираше на писалищната й маса. — При Пени е отворено до шест часа. Иди да си купиш рокля, фантазе, но да не е скъпа. Купи си и нова четка за зъби. И като се върнеш, оправи си, за бога, косата! Знаеш ли колко хубава ще станеш?
— От автобуса е — оправда се Сузи.
— Ето, вземи, ще ти стигнат — каза Фауна. — Вечеряме в шест и половина. От кога не си яла?
— От вчера.
— Довечера имаме телешка супа, моркови с каймак и за десерт черешово сладко.
Сузи се отправи към вратата, но преди да отвори спря и погали с ръка бравата.
— Днес ме спипа полицаят. Някой си Джо Блейки.
— Добър е Джо. Помага. И пари би заел.
— Да, предложи ми — каза Сузи. — О, как обичам телешка супа!
Ела от „Златният мак“ подаде куфара през тезгяха.
— Изглеждаш като човек с работа — отбеляза тя.
— Изглеждам — потвърди Сузи. — Къде е магазинът на Пени?
— Като завиеш вдясно, през две преки. Едно жълто здание. Ще се видим ли пак?
— Разбира се — каза Сузи.
Вън, на тротоара, до нея изведнъж изникна Джо Блейки и пое куфара от ръката й.
— Фауна е от добрите и ако ти е чиста козината, винаги ще си добре — каза той.
— Отде знаете? — изненада се Сузи.
— Тя ми се обади. Поръча да те разведа.
— Добре.
Сузи грабна куфара си и влезе в „Пени“.
— Какво ще искате?
— Рокля. От евтините.
— Ето тук.
— Предпочитам доматената.
— Модерният цвят, а? „Ябълката на любовта“.
— Доматен цвят! — настоя Сузи.
— От изкуствена нишка. Много са трайни.
— Още по-хубаво. Дванадесети ръст.
— А подходящи обувки?
— Да, няма как — въздъхна Сузи.
6. КРЪСТЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО
Дни наред пламъкът горя в душата на Док, неговият феникс напрегнато мислеше. Вярно, липсваше му подходящ микроскоп, но затова пък имаше очи и, слава богу, аналитичен ум, който можеше да забрави всякакви вълнения, чувства и болки. Още като се залови с октоподите, тезата му постепенно се оформи. С помощта на стъклена пръчица той раздразни и разгневи един от тях и го принуди да нападне и убие ближния си. Друг един, по-пасивен октопод, той премести в отделен буркан и го подложи на слаб ментолов разтвор, на разтвор от английска сол, октоподът се поболя и тогава Док отново го върна в здрава среда. После го раздразни и щом тялото му запулсира в червенина, пусна във водата малко кокаин и установи, че възбудата преминава в сън, ако изобщо може да се каже, че октоподите спят. След това го събуди със сол, побутна го оттук-оттам с пръчицата, отбеляза повторното оцветяване, сгъстяващите се багри, несигурните подмятания и свивания на пипалата, докато най-сетне октоподът изпадна в безсъзнание и умря. Док извади тялото му, разряза тъканите и потърси скъсани кръвоносни съдове.