А ниският глас жално добави: „Самотен! Самотен! Искам светлина и топлина! Самотен!“
Док скочи от стола, изтича до аквариума и се взря в осветената вода. Изпод камъните надникна октопод. Едно от пипалата му ритмично се размахваше, сякаш дирижираше оркестър. Тактът беше весел, свободен и плавен, като едно полюшващо се бедро, коляно и глезен.
Док скри лице в шепата си и тъй силно притисна очи, че в мрака изведнъж видя зелени петънца и червеникави лъчи. После стана и отиде отсреща за бира.
7. БАРУТЪТ СИ Е БАРУТ
Йосиф-Мария Ривас харесваше и дори се възхищаваше от Фауна. Но му се струваше, че е малко неприлично за жена да притежава „Мечешко знаме“ — заведение, което носеше най-редовна печалба. Да го управлява — да, но да го притежава… Доходите й внушаваха на Йосиф-Мария, че е нужно в дъното на всичко да стои мъж, който да прибира парите. От наблюденията си бе установил, че достъпът на жените до пари ги прави малко нервозни. Здрава жена за него беше сиромашката жена. А жена с пари приличаше на мъж, комуто нещо липсва. Такива жени преставаха да се правят на жени, а както всеки знае, най-хубавото на жената е, че е жена.
Йосиф-Мария не веднъж бе размишлявал как да отърве Фауна от отговорността да прибира печалбите. Ако например той притежаваше „Мечешко знаме“, а Фауна го управляваше, естествено би се дошло до някакво практическо равновесие. Досега Фауна все измисляше как да се измъква от неговата филантропия, но Йосиф-Мария не се отказа, особено пък след като във всичко това нямаше нищо опасно.
Добрият търговец, като си купи вестник, чете само финансовата страница и търси там името на своята компания, но за всеки случай поглежда и останалите цени. По такъв начин гледаше Йосиф-Мария на „Мечешко знаме“. Знаеше, че ще дойде ден, когато Фауна ще откъсне за миг поглед от сметководните книжа. Тъй като собствените му работи се нареждаха добре, той си позволяваше да хвърля по някой благосклонно хищен поглед и наоколо. Разбра за Сузи преди още да е изпрала за пръв път бельото си и почувствува, че Фауна този път се е подхлъзнала.
— Защо ти е тази бекасина? — попита той Фауна веднъж. — Ще си имаш неприятности.
— И аз тъй си мисля — отвърна Фауна.
— Тогава защо я взе?
— Защото от време на време си позволявам по някоя и друга грешчица — каза Фауна. — За оная работа не е много добра, но като я шлифовам, ще стане жена и половина, само за съпруга.
— Не усещаш ли, че те прави на будала? — попита Шефът.
— Всеки трябва от време на време да бъде по малко будала — каза Фауна. — Човек нищо не разбира от живота, ако сегиз-тогиз не го излъжат. Едно време бях мисионерка в Южна Америка.
— Защо?
— Не си спомням.
— С какво се занимаваше там?
— Учех ги да се любят друг друга.
— А те?
— Научиха ме как да изсушавам глави.7
— Диваци! — възмути се Шефът.
— Напротив. Ловците на глави са много мили хора, честни хора. Когато ти продават изсушена глава, искат сносна цена. Между тях винаги ще се намери по някой умник като Ататулагулу. Беше главолов по рождение. И откри, че е по-добре да изсушава маймунски глави. Избръсваше ги до голо и много-много не ги пристягаше. А хората купуват всичко.
— Това ми е известно — рече Шефът.
— Тогаз пристигна епископът — продължи Фауна — и изля върху мене свещения си гняв, дето съм купувала маймунски глави!
— Искаш да кажеш, че наистина си ги купувала?
7
Изсушаването на човешки глави, придружено със свиването им до необикновено малки размери, е типичен ритуал за някои индиански племена в Ю. Америка