— Как се чувствувате? — попита Йосиф-Мария.
— Добре — каза Сузи. — Фауна иска от вас жълта хартия за писане и два-три по-меки молива.
Йосиф-Мария подаде исканото.
— Много пише Фауна — рече той. — За един месец е изхабила шест топа хартия.
— Занимава се с гадателство. Астрология.
— А вие вярвате ли?
— Не, но това никому не пречи.
— Познавам един, който само от това живееше.
— О, тя не взима пари.
— Знам — каза Шефът, — но не разбирам защо. Фауна не е вчерашна.
— Разбира се, че не е — потвърди Сузи.
В този миг в бакалницата нахълта Док с две празни бирени бутилки.
— Дай ми две ледено студени, може ли? — каза той. Сузи го погледна, преглътна и отмести поглед. Брадата му малко я смути. Нарочно не се зазяпа в него — хората обикновено избягват да гледат изроди.
— Защо не си купиш хладилник? — попита Шефът. — Тогава ще си купуваш по цяла каса.
— По ми е лесно да използвам твоя лед — каза Док.
— Познаваш ли Сузи? Новата в „Мечешко знаме“.
— Приятно ми с — измърмори Док.
— Приятно ми е — каза Сузи. Всекиму другиму би рекла „Здравейте“.
Док излезе и Шефът каза:
— Оригинал.
— Всякакви ги има — додаде Сузи.
— Да, ама той знае неща, които не си сънувала — Шефът защитаваше Док като всички останали.
— Малко тра-ла-ла? — попита Сузи.
— Нищо подобно! Така си приказва. Такъв си е.
— Какви ли ги няма.
— Събира от океана буболечки и разни работи и ги продава.
— Кому?
— Има хора, дето всичко купуват — рече Йосиф-Мария.
— И аз тъй мисля. Но защо всички не са такива?
— Отрудени са хората, всеки търси каквото му трябва.
— А защо си е пуснал тая брада? Познавах един борец, той носеше брада.
— Не знам. А борецът защо?
— Въобразяваше си, че изглежда по-як.
— Може би и Док затова… но не, той не иска да изглежда як. В казармата — продължи Шефът — имаше един с брада и го накараха да я обръсне. Хората пускали брада, за да се отличават от другите, а в казармата никой не е прокопсал от това.
— Да, сигурно — съгласи се Сузи. — Нямам нищо против оригиналните, стига да не са много по-различни от останалите.
— Жените приемат бради — рече Шефът. — Не ги харесват, но ги приемат. Аз май много се разприказвах. Работа ме чака.
— Мексиканец ли сте? — попита Сузи.
— Американец. Баща ми беше мексиканец.
— Говорите ли тоя шантав език?
— Да.
— Парле-ву?
— А, това е друг език.
— Довиждане — отсече Сузи, излезе и пусна вратата да се тръшне.
„Не е лошо момичето — помисли си Шефът, — но бих я изритал от «Мечешко знаме» като нищо.“
Док надникна през прозореца на Западната биологична. Видя Сузи. Тя мина през празното място и стигна верандата на „Мечешко знаме“. Готвеше се да изкачи стъпалата, но внезапно се обърна и се огледа. Стори й се, че някой я наблюдава. Но не забеляза Док.
8. ВЕЛИКАТА ВОЙНА НА РОКЕТ
Пасифик Гроув и Монтерей са разположени едно до друго върху склона на хълм, който се спуска право в залива. Двете градчета се докосват с рамо, но не си приличат. Монтерей например е бил основан в стари времена от чужденци, индианци, испанци и тем подобни и е расъл безразборно, без план и без цел, докато Пасифик Гроув се е зародил напълно зрял, направо от желязното сърце на една религия на душата, идеите и закона. Той бил основан през 80-те години на деветнадесети век като приют и оттогава има свои собствени закони, идеали и обичаи. Съгласно законниците на града, всеки акт за собственост губи силата си, ако в съответния имот се внесат спиртни напитки. По тази причина продажбата на арсенфертатол9 бе стигнала рекордни размери. В Пасифик Гроув има закон, който ви задължава да пускате щорите веднага след залез, но забранява да ги пускате преди. Забранено е да се правят хапливи забележки от велосипед, както и къпането и возенето с лодка в неделя. Имаше едно, макар и доста неопределено, но считано за чисто противозаконно деяние — залозите по кръчмите. Трябва все пак да се признае, че тези закони не се прилагаха сляпо. Стоборът, който едно време ограждал приюта на Пасифик Гроув, вече не съществува.