— Нямам представа какво трябва да направим — каза Мак.
— Какво ще речете, ако помолим Фауна да му направи хороскоп? — подхвърли Хейзъл. — Сега тъкмо гадае моето бъдеще.
— Ти си човек без бъдеше — отбеляза Мак.
— Брей! — възпротиви се Хейзъл. — Само Фауна може да ни каже какво да сторим за Док.
Мак се заинтригува.
— Все е по-добре, отколкото нищо — каза той. — Еди, я изкопай едно буре от ония, дето ги скри през войната. А ти, Хейзъл, иди да повикаш Фауна да се почерпим. Кажи й да си донесе разните там бръмбазъци по звездите.
— Сигурно вече е привършила моя хороскоп — приключи Хейзъл.
Можеше само да се съжалява, че Фауна не вярва напълно в астрологията, затуй пък бе установила: почти всеки човек би искал да вярва, че звездите знаят по нещо за всекиго от нас. Нейната наука й даваше възможност да учи хората какво трябва да правят. Фауна живееше с определени схващания относно задълженията на всекиго.
Въпреки своя скрит скептицизъм понякога тя попадаше на хороскоп, който й вземаше ума. Хороскопът на Хейзъл така я смая, че дъхът й спря. И тя сериозно се замисли дали да не го изгори и да не му го съобщава.
Хейзъл я доведе в приюта „Палас“, а Мак й наля от бурето. Тя надигна чашата и я пресуши, все още потънала в размисъл.
— Какво рекоха моите звезди? — нетърпеливо попита Хейзъл.
— Не искам да ти кажа — тъжно го погледна тя.
— Защо? Лошо ли пише?
— Ужасно — каза Фауна.
— Кажи, кажи! На всичко съм готов.
— Проверих го повторно, потретих го — въздъхна Фауна. — Ти сигурен ли си, че ми даде точната си рождена дата?
— Сигурен съм.
— Не виждам тогава къде ще е грешката. — Тя се обърна към останалите и с изтощен глас додаде. — Звездите казват, че Хейзъл ще стане президент на Съединените американски щати.
Настъпи мъртва тишина.
— Не вярвам — каза Мак.
— Не искам да ставам президент — рече Хейзъл и … не стана.
— Нямаш избор — додаде Фауна. — Звездите казаха своето. Във Вашингтон ще отидеш.
— На искам! — извика Хейзъл. — Никого не познавам там.
— Питам се ние къде ще идем тогава — обадя се Хунти Втори. — Знам едни острови в Тихия океан, много са хубави. Но, по дяволите, Хейзъл и там ще ни намери. Те са владение на Съединените щати.
— Няма да приема — успокои го Хейзъл.
— По-добре да го убием — каза Мак.
— Звездите казват иначе — рече Фауна. — Той ще живее до седемдесет и осем години и ще умре от отравяне с развалена мида.
— Не обичам миди — обясни Хейзъл.
— Във Вашингтон може и да проядеш.
— Сигурно имаш грешка — обърна се Мак към Фауна.
— Де да беше тъй! — каза Фауна. — Повторих и потретих. Не, господа! Хейзъл ще стане президент.
— Имали сме много по-лоши — отчаяно подхвърли Еди.
— Няма ли начин да им кажа, че не искам? — проплака Хейзъл. — Ще се скрия!
— Пак ще проверя — Фауна тъжно поклати глава. — Но, струва ми се, нищо няма да ти помогне. Колко пръста имаш на краката си, Хейзъл? Девет?
— Отде да знам.
— Преброй ги!
Хейзъл изу обувките си и размърда устни.
— Девет — сразен съобщи той.
— Хороскопът казва същото. Дано е на добро!
— Велики боже! — викна Хуити Втори. — Това наричам аз врачуване! Фауна, щом можа да направиш президент от една миша опашка, можеш ли да отгатнеш бъдещето на Док?
— Кой е миша опашка? — попита Хейзъл.
— На баба ми дядо й.
— А, да — каза Хейзъл. — Вярно.
Агнес извиси своето дрезгаво сопрано:
— Док не прилича на себе си. Отнесох му един пайнт да сръбне, а той не го и погледна. Като се е зазяпал в оная жълта хартия! Знаете ли какво имаше на хартията?
— Яйца — каза Хуити Първи.
— Не. Не мога да ви кажа. Нещо неприлично.
— Това да се чува! — зарадва се Мак. — Значи се оправя. Кажи какво имаше на хартията?
— Ами че — запъна се Агнес — беше нарисувал гола жена, а до нея един от ония гадни октоподи с лула в устата. Това ли е старият Док?
Дебелата Ида се отърси от обичайната си летаргия.
— Но той беше най-безгрижното момче в света. Отде тия мартенски мераци? Всеки друг може да блее по жена, но не и той. Дявол го взел! Док може да има или да няма жени, както поиска.
— Той може да има и да няма жени — натърти Мак.
Фауна сви длани около устата си.
— Сигурни ли сте, момчета, че Док не е лапнал по някое момиче?
— Не е! — каза Мак. — Но трябва час по-скоро да се оправи. Като идеш при него, ще го видиш — нито приказва, нито те слуша.
— Да му покажем няколко госпожици, да си избере — предложи Хуити Втори.