— Вятър работа! — каза Мак. — по-добре Фауна да се заеме с него. Тя ще каже какво да правим.
— Досега не съм срещала човек да иска хороскоп, без да му вярва. То и аз много не вярвам, но за Док ще направя. Кога е роден?
Всички изненадано установиха, че не могат да си спомнят.
— Май че беше през есента — рече Мак.
— Трябва точната дата — настоя Фауна. — Мак, ти не можеш ли разбра?
— Мога, защо да не мога. Я кажи, Фауна, ако в хороскопа тук-там има дупки, можеш ли да ги позапълниш?
— Не те разбирам.
— Да го посъветваш например, че трябва да се откаже от това проклето писане и пак да го удари на живот.
— Че ако може, защо да не си напише човекът книгата? — възпротиви се Хейзъл.
Мак се почеса по корема.
— Ще трябва да оправим тая работа — каза той. — Док е решил да напише някаква шантава статия. И са го хванали дяволите. Да ви кажа ли какво мисля? Док никога няма да я напише.
— Какво значи това? — Хейзъл се изправи.
— Нали знаеш, има хора, дето сами си търсят белята. С каквото и да се заловят, винаги загазват. Като че нарочно си го търсят. Та и Док — в душата си той положително не иска да пише.
— Сигурно е почнал от най-мъчното — обади се Хуити Първи.
— Не сте ли чували за ерзаците? — попита Мак.
— Като соевия шоколад, нали? — подвикна Еди.
— Глупости. Не! Има хора, които правят едно, за да не правят друго, и понякога дори не го съзнават.
— Говориш лошо за Док, тъй ли? — намеси се Хейзъл.
— Я си гледай работата! — скастри го Мак. — Док се страхува да напише своя труд, защото знае, че е празна работа. Квод ерат демонстрандум.11
— Моля? — не разбра Фауна.
— Ку. Е. Де. — Мак повтори само първите букви.
— А, това ли било! — рече Фауна. — Разбира се!
10. В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА Е ПРОБИТА ДУПКА, ПРЕЗ КОЯТО, АКО ПОИСКАМЕ, МОЖЕМ ДА НАДНИКНЕМ
Док направи някои размествания. Изтегли писалищната си маса до прозореца. Седна пред жълтите листове и бързо взе да пише: „Промяната в цвета, изглежда, се дължи не само на концентрацията на флуиди по повърхността, но така също и на известно свиване на тъканите, които може би пречупват светлината по начин, даващ впечатлението за цветна стойност.“
Някъде се тръшна врата. Док погледна към улицата. По стръмната пътечка, която се спуска от приюта „Палас“, ситнеше Фауна.
Док върна поглед към топчето хартия. По паважа отекваха стъпки. Погледна вън. Дебелата Ида се прибираше в кръчмата си. Йосиф-Мария излезе от „Небесно цвете“, прекоси улицата, изкачи стъпалата на Западната биологична и похлопа.
— Влез — извика Док и в гласа му прозвуча облекчение.
— Малко да се разведря — обясни Йосиф-Мария. — Музикантите репетират на горния етаж. Дяволите ме хванаха.
— Зает съм, както виждаш — рече Док.
Йосиф-Мария се огледа.
— Защо ти са тия змии?
— За продан.
— Та кой ще ти купи змии! — учуди се Йосиф-Мария. — Ей, Док, къде си се зазяпал? — И той проточи врат. — Ааа, това е новата. Зор ще види Фауна с нея. Зор за милиони.
— Кой? — попита Док.
— Ама ти не ме слушаш.
— Трябва да работя — каза Док.
— Знаеш ли, още не мога да разбера?
— Какво?
— В шахмата все трябва да има начин да излъжеш другия.
— Няма. А сега да вървя!
— За къде си се разбързал?
— Отлив! — извика Док.
Док крачеше по пясъка зад фара. Вълните се разбиваха в бяла пяна в нозете му и понякога го заливаха до глезените. Дъждосвирците бягаха пред него, сякаш се возеха на мънички колелца. Златистият следобед се спускаше нататък, към Китай, а на хоризонта се поклащаше дърварска шхуна.
Вляво от Док се издигаха заоблените гърбове на белите дюни, а зад тях тъмните борове като че стискаха късче нощ в светлината на деня.
При стимулация, мислеше Док, се появява учестен пулс също като при човека в условията на физическо или психично напрежение, нещо като освобождаване на адреналин. Но как да се докаже? До пролетните отливи нямаше да има нови екземпляри за опит.
„Ти сигурно не вярваш във всичко това — спореше с него средният глас. — Защо не се надсмееш над себе си? Едно време го правеше. Затворил си се в клетката на собствената си нежност.“ „Сам-самичък! — извика някъде в червата му ниският глас. — Нямаш кому да дадеш, няма от кого да получиш. Нямаш си никого да те стопли и да ти е достатъчно скъп.“
Отчаян, Док пожела да заживее по старому — безнадеждното желание на мъжа, който иска отново да бъде момче, но забравя мъките на малките момчета. Док се свлече на колене и изкопа с шепи дупка в мокрия пясък. Морската вода нахлу в дупката и срина стените й. Изпод копаещите му пръсти изпълзя малко пясъчно раче.