Мак се подпря на печката и апелира за внимание, почуквайки кюнеца.
— Господа — почна той, — нека сега дадем дума, че ще измъкнем задника на Док от блатото на отчаянието!
— Не забравяй, че веднъж направихме това и едва не го съсипахме — обади се Еди.
— Тогава бяхме по-млади — продължи Мак в същото повишено настроение. — Но този път всичко ще обмислим и тъй ще го направим, че отникъде да не тече вода.
Хейзъл, спечелен отново за братството, изпадна в безгрижната си разсеяност.
— Да пием за Лефти Гроув!
Мак отвори вратата на печката и седна на ръба.
— Много съм мислил, ще знаете. В последно време друго не съм и похващал.
— Та ти друго правиш ли? — попита Хуити Втори, Мак не му обърна внимание.
— Имам следната теория … — заговори той.
— Мълчи, мълчи! — извика Еди.
— Кому казваш да мълчи? — попита, го Хуити Втори.
— На никого. Но ако някой се усети, че е за него…
— Имам следната теория, стига само да имате уши да слушате — подзе Мак: — Сещате се какво искам да ви кажа … — Ако не беше абсентът, който им върна търпимостта, Мак нямаше да мине без бой. — Любезно ви моля да не ме прекъсвате. Ще направя кратък преглед на женския въпрос в Съединените щати. Погледнете колко много разводи, погледнете причините и едно ще разберете: единственият човек, който не бива да избира съпруга, е онзи, който тепърва се жени. Факт! Друг факт е, оставиш ли ергена сам да си избере жена, той винаги ще избере не оная, която трябва.
— Затуй най-добре не се жени — допълни Хуити Втори.
— Има хора, конто не могат без това — каза Мак.
— Да не искаш да кажеш, че трябва да се лишим от Док, от нашия най-добър приятел?
— Помолих ви да не ме прекъсвате — с достойнство рече Мак.
Хейзъл дръпна ръкав.
— Шегуваш ля се, Мак?
— Не се шегувам.
— Но ако с Док се случи нещо, знаеш какво те чака, нали? — предупреди Хейзъл.
— Да — каза Мак. — Струва ми се, че знам и… струва ми се, скоро ще ме сполети.
Леглото на Хейзъл се състоеше от четири дървени трупчета, върху които бяха заковани летви, а най-отгоре беше постлано с юрган. Той сам си го беше направил, припомняйки си модела от някакъв филм. Когато най-после приютът „Палас“ стихна, Хейзъл си легна и се загледа в гредите над своя балдахин. Умът му трескаво се мяташе. Щеше му се да помогнат на Док по някой по-прост начин, не чрез сериозната операция, предложена от Мак. По едно време се надигна, надникна през вратата и видя, че засенчената със зелено лампа в Западната биологична още свети.
— Бедният! — прошепна той.
Не спа добре, а и сънищата му приличаха на гъби.
12. ЦВЕТЕТО В ПОПУКАНАТА СТЕНА
Джо Елегънт беше младеж с бурна натура. Пушеше вносни цигари с дълъг кехлибарен цигарлък и работеше като готвач в „Мечешко знаме“. Момичетата казваха, че приготовлявал най-хубавите хлебчета в света и можел тъй да масажира, че да прогони и най-неприятната умора в събота вечер, когато обикновено се завръщаха рибарите. Почти винаги ходеше намръщен и ако не смятаме времето около хранене, не излизаше от малката пристройка зад „Мечешко знаме“, откъдето по цели нощи се носеше дрънкането на пишещата му машина.
Една утрин, скоро след постъпването й, Сузи пиеше кафе, а Джо Елегънт чистеше масата от трохите на закусилите по-рано.
— Хубаво кафе правиш — отбеляза Сузи.
— Благодаря.
— Нямаш вид на човек, който работи тук.
— Защото е временно, уверявам ви.
— Имам чудесна рецепта за гъмбо13. Искаш ли да ти я дам?
— Менюто се определя от Фауна.
— Никак не си любезен.
— А защо трябва да съм?
Той мина зад гърба й. Сузи се присегна, хвана яката му, изви я и го накара да се снижи на нейната височина.
— Хей, слушай! — Тя смръщи вежди и го стрелна в изпъкналите очи. — Хайде, от мене да мине! — и го пусна.
Джо Елегънт пристъпи две крачки назад, разтърка гърлото си и оправи ризата.
— Съжалявам — каза Сузи.
— А, нищо, нищо.
— Защо си такъв дребосък?
— Ти сама каза. Не ми е тук мястото. Затова.
— А къде ти е мястото?
— Кой знае дали ще разбереш.
— Да не би да си много добър за тук?
— Да речем, че съм по-различен.
— Не се шегувай!
— Пиша роман.
— Роман пишел! За какво? Обожавам романите.
— Моят няма да ти хареса.
— Защо?
— Няма да го разбереш.
— Тогаз защо го пишеш?
— Не е предназначен за масите.
— Аз съм масите, тъй ли? Ти да не си мръднал, а?
Джо Елегънт преглътна и лицето му конвулсивно се сви.
— Някой ден ще ти прочета нещичко.