— Какво да помагаме?
— Оставете ме на мира, момчета! — заповяда Мак, върна се на леглото си, сключи длани под главата и се загледа в гредите на приюта „Палас“. Хейзъл безшумно се приближи до него.
— Нали няма да позволиш никому да ни отнеме къщата, Мак?
— Обещавам! — разпалено отвърна Мак. — Къде е Еди?
— Върна се при Дебелата Ида.
— Направи ми една услуга, Хейзъл.
— Дадено, Мак!
— Вземи оная тенекия от мас и кажи на Еди да я напълни с бира, но никой да не разбере. Трябва ми, да мисля по-добре.
— Ще получиш, каквото искаш — обеща Хейзъл. — Ти само не преставай да мислиш, Мак. Кажи Мак, как става тъй, че на Еди винаги му идват гениални мисли, без сам да знае това, а на мен никога не ми идват?
— Какво, какво? Я повтори!
— Как става тъй… е, нищо, нищо! — отказа се Хейзъл.
15. В МАГНИТНОТО ПОЛЕ НА ТЕРЗАНИЕТО
Фауна бе постигнала успех в три невероятни начинания. Бе повече от ясно, че тя би могла добре да се справи и със стомана, и с химикали, и дори с „Дженеръл Електрик“ — Фауна притежаваше необходимите качества, потребни за съвременния бизнес. Беше благонравна и едновременно с това платежоспособна, надарена с обществено чувство, а насаме — с индивидуализъм, щедра, но и с деликатните прийоми на двойното счетоводство, сантиментална, но не и сладникава. Тя лесно би станала председателка на директорския съвет в някоя голяма корпорация. Освен това Фауна проявяваше и задълбочен интерес към личния живот на своите момичета.
Скоро след пристигането си в „Мечешко знаме“ тя отдели една от стаите, подреди я и я нарече Готовата стая. Това беше обширно и приятно помещение с три прозореца, гледащи към празното място. Тук Фауна нареди дълбоки кресла и кушетки, покрити с ярка басма на едри цветя. Завесите бяха в тон с мебелите, а картините по стените имаха за цел да успокояват, без да заинтригуват — гравюри на крави, нагазили в блата, елени — в потоци, кучета — в езера. Очевидно мокрите животни имаха определена задача.
За отдих Фауна сложи тук маса за пинг-понг, масичка за игра на карти и дъска за дама. Готовата стая трябваше да служи за почивка, за четене, за сплетни, за учене — неща, които по един или друг начин занимаваха момичетата от „Мечешко знаме“. На една от стените висеше огромна дъска с рамка, декорирана с едри златни звезди — това беше гордостта на Фауна. Весела, изпълнена с женска атмосфера, беше Готовата стая. В нея се носеше екзотичният ориенталски аромат на тамяна, който димеше в почернелия скут на един приклекнал гипсов Буда.
Беше към три без четвърт. Агнес, Мейбъл и Беки се излежаваха в Готовата стая. Настъпил бе часът за дрямка. Празното място се къпеше в ясната, ослепителна слънчева светлина, на която дори ръждясалите тръби и старият парен котел изглеждаха красива. Високите диви ружи сладостно се зеленееха като в парк. Някаква тромава, сива и мързелива ангорска котка диреше лалугери из тревата, но явно й беше все едно дали ще намери. Мейбъл застана до прозореца.
— Чувала съм, че едно време в този стар котел живеели хора — каза тя.
Агнес се занимаваше с педикюр и клатеше нозе, по-бързо да изсъхва лакът.
— Това беше преди ти да дойдеш — отвърна тя. — Господин и госпожа Малой. Бяха се подредили чудесно — отпред имаха навес, вътре персийски килим. Промъкнеш ли се през пещта — чудо ти казвам. Биваше си я, домакиня беше.
— Защо напуснаха? — заинтересува се Беки.
— Взеха да се карат. Тя искаше пердета. Той не се съгласяваше, понеже нямало прозорци. И когато се караха, вътре тъй ехтеше, че нервите им съвсем се опънаха. Той казваше, че в котела не му достигало място да замахне и да я цапардоса. Сега е в околийския затвор. А тя е в Салинас — бърка кайма в някаква бирария и чака да го пуснат. Свестни хора бяха. Той е от Дружеството на елените.
Мейбъл се дръпна от прозореца.
— Чухте ли, довечера пристигат „Гърмящите змии“ от Салинас? Ангажирали целия ни дом.
— Да — рече Беки. — Ще имат паметно събрание за загиналите членове. Фауна им предложила отстъпка.
Агнес вдигна левия си крак и задуха лака по ноктите.
— Как ви се нрави тоя цвят?
— Идеален! — каза Беки. — Като почнат да гният труповете, такива им стават ноктите. А къде е Сузи? Ще види тя, каже ли Фауна три часа, това значи три часа! Ама какво смешно име — Фауна, а?
— Името й е било Флора — поясни Мейбъл. — А какво значи фауна? Не познавам никого с такова име.