— Май че сърничка или нещо подобно — каза Беки. — Но ако питате мен, Сузи няма много да се задържи. Нещо й шава, и в очите си личи, ходи по разходки, представете си!
— Три без две минути! — отбеляза Мейбъл. — Сузи трябваше да е тук.
Точно в три едната от вратите се отвори и Фауна пристигна от спалнята си. Оранжевата й коса бе превързана със сребриста панделка, което придаваше на Фауна вид на току-що поминала се обществена деятелна. Фауна се отличаваше с елегантност, каквато човек можеше да види само в салоните на старите богаташи и вертепите на изисканите дами. Беше кръстата, но се движеше с лекота, с грациозни стъпки. Носеше грамадна кошница.
— Къде е Сузи? — попита тя.
— Не знам — отвърна Мейбъл.
— Иди да я потърсиш в стаята й.
Фауна се настани до дъската за дама.
— Някой е играл барбут със заровете — забеляза тя.
— Как позна? — удиви се Беки.
— Забравил е два долара. В Готовата стая хазарт не искам. Ако младата дама поиска да поиграе с някой клиент, това е друго, но повече не искам да виждам следи от молив по заровете. Хазартът е порок. Познавам не един добър човек с бъдеще, който е пропилял живота си на зарове.
— Добре де, Фауна, а ти защо играеш на покер? — каза Беки.
— Покерът не е игра на шанс — отговори Фауна. — И внимавай какво приказваш, Беки! Вулгарността придава на публичния дом лошо име. — Фауна извади от кошницата ленена покривка и я метна върху дъската. След това измъкна салфетка, чиния, чаши за вино и цял куп сребърни прибори.
В това време влязоха Мейбъл и Сузи.
— Не обичам младите дами да закъсняват — рече Фауна. — Сега коя от вас ще бъде първа? — И от кошницата излезе една учителска показалка.
— Аз — обади се Агнес.
— Ти беше вчера! — възпротиви се Мейбъл. — Сега е мой ред.
— Млади госпожици — строго каза Фауна, — какво ще си каже някой млад и хубав господин, като ви чуе? Казвай сега, Мейбъл — и Фауна почна да показва едно след друго нещата върху покривката.
Като дете, което декламира, Мейбъл взе да изрежда:
— Вилица за миди … вилица за салата … вилица за риба … вилица за десерт … чиния … десертен нож … вилица за печено… вилица за ордьовър… нож за ордьовър … нож за печено, нож за риба …
— Много добре! — възкликна Фауна. — Сега тук.
И Мейбъл продължи:
— За вода… за бяло вино… за леко червено вино… за бургундско … за портвайн… за бренди.
— Отлично! — каза Фауна. — От коя страна се слага салатата?
— От лявата страна, да не си натопиш ръкава в соса.
— Ах, боже мой, отлично! — силно възрадвана говореше Фауна. — Няма да се изненадам, ако след време Мейбъл не бъде измежду ония звезди там — Фауна посочи звездите на стената.
— Какво означават те? — запита Сузи.
— Всяка звезда — започна гордо Фауна — представлява едно младо момиче от „Мечешко знаме“, което се е омъжило, и то за добър мъж. Първата звезда има вече четири деца, а мъжът й е управител на магазин за електрически потреби. Третата на същия ред е председателка на клуба „Напред и нагоре“ в Салинас и в Деня на гората държа цепеницата. Следващата звезда се издигна много — пее в епископалната църква в Сан Хосе. По местата, млади госпожици. Кажи сега Сузи…
— Какво?
— Какво е това?
— Тая смешна вилица?
— За какво служи тя?
— Че отде да зная?
— Помисли малко, Сузи. Какво ядеш с нея?
Сузи се замисли.
— За мачкани картофи не става. Да не е за туршия?
— За миди е — каза Фауна. — Повтори сега „вилица за миди“.
— Но аз не бих хапнала миди, ако щеш и с лопата да ми ги даваш — разпалено запротестира Сузи.
— Каква муцуна! — възмути се Агнес.
Сузи се извърна.
— Не съм никаква муцуна.
— Ха, двойно отрицание, двойно отрицание! — развика се Мейбъл.
— Какви ги бръщолевиш пък ти? — попита Сузи.
— Щом казваш, че не си никаква муцуна, значи си някаква муцуна — поясни Мейбъл.
— Кой е муцуна? — ядоса се Сузи.
Фауна се намеси, измучавайки:
— Ако някои от младите дами не млъкнат, ще получат по един отзад. Моля по местата! Къде са книгите?
— Мисля, че Джо Елегънт ги чете — каза Агнес.
— Как тъй ще ги чете! — възмути се Фауна. — Аз нарочно съм ги избрала никой да не ги чете. За какво са му? „Справочник на скотовъда“, „Калифорнийско гражданско право“ и един роман от Стърлинг Норт15 — какво има да се чете? Добре, тогава ще използуваме кошницата. Агнес, сложи си кошницата на главата. Вижте какво ще ви кажа, млади госпожици, не мислете, че като сте прибрали глезените и сте опънали бедра напред, това значи, че сте заели нужната стойка. Агнес, прибери си корема! Позата е състояние на духа. Истинска стойка младата дама има, когато си прибере задника и въпреки това изглежда като с книга на главата. На вратата се похлопа. Джо Елегънт подаде на Фауна някаква бележчица. Тя я прочете и въздъхна от удоволствие.