— Просто се мъча да разбера нещо.
— Добре де, щом смяташ, че Шефът се намира в такава уязвима позиция …
— Нали тъкмо това искам да кажа. Той не може да си позволи да ама неприятели.
— Никой не обича неприятелите.
— Знам. Но той си е натопил задника в рискове. Има си търговия, има си имот.
— Ясно ми е — каза Док. — Искаш да го притиснеш за нещо и затова се мъчиш да разбереш как ще ти отвърне. Какво си намислил да му искаш, а Мак?
— Тъкмо сега мисля.
— Ти никога не си мислил напразно. Размислиш ли се, някой ще пострада.
— Никой не е пострадал от мен, Док.
— Не много. Бих казал, твоето ухапване не е смъртоносно.
Мак се смути. Не предполагаше, че разговорът ще се насочи към него. Затова и смени темата.
— Ти чу ли, Док? Клубът за голф положил клетва за вярност. Хунти Втори носел щеките. Членовете свалили шапки и се заклели да не свалят правителството на Съединените щати.
— Радвам се — каза Док. — Бях се разтревожил. И носачите на щеки ли полагат клетва?
— Някои да, но не и Хунти. Той е, тъй да се каже, идеалист. Казва, че ако му хрумне да подпали Капитолия, нищо не може да го спре. Нямало вече да го викат за носач.
— А той иска ли да подпалва Капитолия?
— Не че иска. Сега не иска, но знаеш ли го утре какво ще поиска? Все за това говори. Казва, че служил в морската пехота, воювал за отечеството и затова лично се интересувал от тия неща. Никого и не слуша — каквото си науми, това е.
Док прихна.
— Значи, заради идеалите си сега вече няма да носи щеките за голф, тъй ли?
— Казват, че представлявал опасност за сигурността на страната — продължи Мак. — Хунти пък вика, че нямал достатъчно памет, за да бъде опасност за сигурността. На игрището за нищо друго не се говори освен за пари и за жени.
— Героите винаги първи пострадват — подметна Док.
— Стана дума за жени, Док, та …
— Та какво?
— Какво стана с онова засуканото, дето идваше при тебе, с коженото палто?
— Нещо не е добре.
— Жалко — каза Мак. — Какво й е?
— Нещо неизвестно. Не могат да открият.
— С толкоз пари …
— Моля? Не разбрах.
— Колко съм ги виждал — провикна се Мак. Вземи някоя, дето води такъв, който печели по двайсет и пет долара седмично. Не можеш я уби със сатъра, я! Жената гледа деца, прането пере… Е, малко се поуморява, но от това по-лошо не й става. Но я дай на мъжа й седемдесет и пет долара, и тя веднага почва настинките и витамините.
— Нова медицинска теория, а? — пошегува се Док.
— Не е нова. Отвори си очите и гледай. Стигне ли оня до сто доларчета всяка събота, и мадамата почва да чете списание „Таим“. Още не прочела и последната страница и вече е болна от най-модната болест. Познавам жени, пред които докторите вода пият. Сега ги прихваща алергията. Едно време му викахме хрема — ходиш и смъркаш. А на тоя, дето е измислил алергията, трябва патент да му дадат. Разболяваш се, когато нищо не ти се прави. Виждал съм жени, които са алергични към неизмити чинии. И мъжете се хвърлят да печелят пари — зер имат болник на ръцете си.
— Циничен си, Мак.
— Не съм. Огледай се и ми покажи една свястна жена с мъж комарджия.
Док се изкашля.
— Да не искаш да кажеш, че и моята приятелка …
— Опазил ме бог. Нейната работа е още по-голяма. Вземеш ли да печелиш, тя си измисля нещо, дето никому не е известно. Не може да боледува от нещо обикновено, дето се лекува с хапове. И тръгне да заблуждава докторите. А те я обикалят, клатят глави, почесват се и казват, че такъв случай за пръв път срещат.
— Отдавна не съм те чувал да говориш така — каза Док.
— Защото не си имал настроение да ме слушаш. Да не мислиш, че докторите са много честни?
— Нямам основание да се съмнявам. Защо?
— На бас се хващам, че мога да излекувам тия богаташки жени. Поне за известно време.
— Как?
— Как ли? Първо ще си взема помощник, глухоням. Неговата задача ще бъде да седи, да слуша и да се прави на объркан. След туй ще взема едно шише английска сол, ще го запуша с някаква лъскава капачка и ще го кръстя „Лунен прах“. По трийсет долара лъжичката. После ще изнамеря машина, на която привързваш мадамата. Машината лъщи, защото е никелирана, и е покрита с разноцветни крушки, които просветват от време на време. За половин час дванайсет долара. Пускаш я и тя принуждава жената да се движи, като че пере. Да видиш как ще оздравее! И цяло състояние ще натрупам. Разбира се, те веднага се разболяват отново, тъй че ще се наложи да се измисли и нещо друго — например смесица от приспивателно и хапове за бодрост — гълташ ли, гълташ и все на едно място стоиш.
— Слава богу, че нямаш разрешително за практика — каза Док.