— Защо?
— Да ти кажа право, и аз не зная защо. А какво ще кажеш за профилактиката?
— Тоест как да ги предпазваме от заболяване?
— Да.
— Това е лесно. Стой си беден!
Док се умълча. Погледна морските звезди и видя, че между лъчите им е почнала да блика оплодителна течност.
— Кажи, Мак, за какво дойде при мене? Нещо да искаш?
— Не за това — каза Мак. — Пък и да е било, забраних. По-важното е друго: радвам се, че се отказа.
— От какво съм се отказал?
— От тия гадни влечуги.
— Слушай, Мак — Док внезапно се ядоса, — я не дрънкай глупости! Статията ще бъде написана! А за пролетния отлив отивам в Ла Хойа!
— Добре, Док, добре. Да бъде, както казваш.
Като се върна в приюта „Палас“, Мак довери на момчетата:
— Стори ми се малко по-добре, но още не се е отказал от оная глупост. Трябва да направим всичко, да не напише тая проклета статия.
17. СУЗИ ОМОТАВА ЕДРАТА РИБА
Сузи беше бързонога. Почука на вратата на Западната биологична, преди да я усетят гърмящите змии. Без да вдига глава от микроскопа, Док рече:
— Влез.
Сузи застана на прага. В едната ръка държеше огромен кейк, в другата мъкнеше книжна кесия с бира в консервни кутии.
— Добър ден — официално поздрави тя.
Док се сепна.
— О, здравейте! Боже мой, а това какво е?
— Кейк. Правил го е Джо Елегънт.
— Защо?
— Сигурно Фауна му е поръчала.
— Надявам се, че обичате кейк — каза Док.
Сузи се засмя.
— Боя се, че кейкът не е за ядене. За гледане е. Фауна ви изпраща бира.
— Виж, това е друго. Какво ще иска Фауна?
— Нищо.
— Смешно.
— Къде да оставя кейка?
Док погледна Сузи, тя погледна Док и на двамата мина една и съща мисъл и двамата се разсмяха. От очите на Сузи потекоха дори сълзи.
— Боже мили! — продума тя. Смееше се с цяло гърло, чак очите й се затваряха от смях.
Док се удряше по коляното, отмяташе глава назад и ревеше от смях. Беше тъй приятно да се смеещ, че се помъчиха да продължат и след като смешното мина.
— Боже мили! Трябва да обърша тия сълзи — рече Сузи. Тя постави кейка върху капака на змийската клетка и стаята се изпълни с див змийски гръм. Сузи се дръпна уплашена. — Какво е това?
— Гърмящи змии.
— Че за какво ви са?
— Вадя им отровата и я продавам.
— Не бих живяла с тия мръсни змии.
— Не са мръсни — възрази Док. — Дори си сменят кожата. А хората и това не правят.
— Не ги обичам — каза Сузи и потръпна.
— Докато ги опознаете. После ще ги обикнете.
— Нямам намерение да ги опознавам. Мръсни са.
Док се облегна назад и кръстоса нозе.
— Това ми е интересно, знаете ли? Змиите са по-чисти от много други животни. Чудно защо ги наричате мръсни?
Сузи го погледна право в очите.
— Искате ли да ви кажа защо?
— Искам, разбира се.
— Защо обидихте Фауна?
— И таз хубава! — изненада се Док. — Аз… кога съм я обиждал?
— Питахте дали Фауна не иска нещо от вас. А тя ви праща тези неща просто от любезност.
Док бавно поклати глава.
— Разбирам. Значи ми го върнахте, като нарекохте змиите мръсни?
— Сам си го изпросихте, господине. Пред мен никой да не смее да обижда Фауна!
— Само се пошегувах.
— Никак не ми заприлича на шега.
— Та Фауна е една от най-добрите ми приятелки — каза Док. — Хайде да отворим кутия бира и да се помирим.
— Добре — съгласи се Сузи. — Вие пръв бихте отбой.
— Кажете на Джо Елегънт, че кейкът е невероятен.
— Има захаросана глазура.
— А на Фауна кажете, че бирата ми е спасила живота.
— Добре, ще кажа — Сузи омекна. — Така може. Къде ви стои отварачката?
— Ей там, в мивката.
Сузи донесе две пробити кутии бира и ги сложи на масата.
— С какво се занимавате?
— С предметни стъкла. Най-напред във всяка паничка слагам сперма и яйцеклетки от морски звезди. След туй, на всеки половин час, умъртвявам един от развиващите се зародиши и като получа цялата серия, поставям ги на ей тия стъкълца. На тях личи цялото развитие.
Сузи се надвеси над паничките.
— Нищо не виждам.
— Много са дребни. Погледнете в микроскопа.
— Защо ги правите?
— Да се учат студентите как се развива морската звезда.
— Защо им е притрябвало?
— Защото горе-долу така се развиват и хората.
— Ами тогава да се учат на хора!
Док се засмя:
— Малко мъчничко е да убиваш неродени деца на всеки половин час. Ето, погледнете тук — и той пъхна под микроскопа едно стъкълце.
Сузи надникна в окуляра.
— Ооо! И аз ли съм била такава?
— Нещо подобно.
— Понякога се чувствувам точно така. Смешна професия имате, Док — буболечки, разни гадинки…