— Има и по-смешни професии — остро отвърна той, Сузи се наежи.
— Моята ли? Не ви харесва, нали?
— Има ли значение, дали ми харесва или не? Ваша си е. Но ми се струва нещо като заместител, тъжен заместител на любовта. Нещо като залъгалка, но самотна.
Сузи сложи ръце на кръста.
— Ами вие, господине? Какво имате вие? Буболечки и змии! Я вижте тоя боклук! Вони! Подът ви не е чистен от години. Един костюм като хората нямате.
И сигурно не можете и да си спомните, кога за ден път сте яли топла храна. Седнал да отглежда буболечки! За какво? Какво замествате вие?
В доброто старо време Док би останал доволен, ала сега съпротивата му бе сломена и нейният гняв го прихвана, като зараза.
— Правя каквото си искам! — викна той. — Живея както ми се ще! Свободен съм, ясно ли ви е? Свободен съм и ще правя това, което искам!
— Нищо не правите! — избухна Сузи. — Буболечки, змии и една мръсна къща! Тук да умра, ако не ви е зарязала някоя жена. И сега се мъчите да я заместите. Имате ли съпруга? Не! Имате ли приятелка? Не!
Док се разкрещя:
— Не искам жена! Мога да имам всички жени!
— Жена и жени са две различни неща — прекъсна го Сузи. — Уж познавал жените, а бъкел не знае за жената!
— И точно така съм щастлив!
— Щастлив ли? Вие сте отпадък! Щом нямате жена, значи никоя жена не ви иска. Кой по дяволите ще се съгласи да живее с буболечки и змии в тази дупка?
— А коя ще се съгласи да легне с тебе, ако имаш само три долара? — с умишлена жестокост попита Док.
— Брей, че умник! — ледено отсече Сузи. — Истински умник. Имал всичко, което си пожелае. Май дочух, че пишете някаква голяма и надута статия, вярно ли е?
— Кой ви каза?
— Всички знаят. И всички ви се смеят зад гърба. А знаете ли защо? Защото на всички е ясно, че се лъжете. Никога няма да напишете тази статия, защото не можете да я напишете. Седнал като децата да си играе на желания!
Тя разбра, че думите й попадат право в целта, сякаш в гърдите му се забиваха стрели. Обзе я съжаление и срам.
— Ах, защо приказвам така? — тихо рече тя. — Нищо да не бях казвала!
— Сигурно е вярно — примирено каза Док. — Вие като че докоснахте самата истина. Всички, казвате, ми се смеят? Всички ли се смеят …?
— Казвам се Сузи.
— Смеят ли ми се, Сузи?
— Но те нямат право — отвърна тя. — Аз чисто и просто се бранех, честна дума! Не съм и помисляла това, което ви надумах.
— Обичам истината — каза Док. — Дори когато боли. Не е ли по-добре човек да знае истината за себе си? — Въпросът му бе сякаш отправен към самия него. — Да, мисля, че е по-добре. Напълно сте права, аз нищо си нямам. Затова измислих цялата история за статията и сам повярвах в нея — едно нищожество, което се мъчи да бъде нещо, един глупак, който се напъва да стане мъдрец.
— Фауна ще ме убие — простена Сузи. — Врата ми ще извие. Док, вие не заслужавате шантавите приказки на една уличница. Не заслужавате.
— Истината си е истина. Няма значение кой я казва.
— Док, никога през живота си не съм се чувствувала тъй долна. Разсърдете ми се, Док!
— Защо да ви се сърдя? Може би вие сложихте край на една голяма глупост. Вие унищожихте един глупак в зародиш.
— Разсърдете ми се, Док! — замоли се Сузи. — Накажете ме! Ударете ме!
— Де да беше тъй лесно!
— Тогаз какво ми остава? — опечали се тя и в следния миг кресна в лицето му: — Скитнико смахнат! Въшлясал глупако! За какво се мислиш, дявол те взел?
Зачу се тропот на стъпки и вратата внезапно се отвори. Беше Беки.
— Сузи! Закъсняваш! „Гърмящите змии“ пристигнаха. Хайде! Облечи си доматената рокля.
— „Ябълки на любовта“, не доматената — прошепна Сузи. — Довиждане, Док! — И последва Беки.
Док ги изгледа и си каза на глас:
— Тя е като че единственото напълно честно човешко същество, което съм срещал. — Погледът му се плъзна към масата и той неочаквано изрева: — По дяволите! Заради нея изпуснах минутата. Уличница такава! Сега трябва всичко отначало. — И той изхвърли съдържанието на паничките във ведрото за помия.
18. ЕДНА ПОЧИВКА В НАПРЕГНАТИЯ ДЕН
Един от най-важните и ценни обичаи които Фауна присади на „Мечешко знаме“, беше кратката почивка след работа и преди лягане, която, заедно с размишленията, се правеше в Готовата стая. Там се споделяха и разнищваха разните оплаквания, уреждаха се споровете, търсеше се истинската стойност на дребните въпроси, интереси, отчаяния — всичко се изваждаше на показ и се проучваше внимателно. Благодарение на познанията и тактичността, придобити в други области, тук се чуваха порицания и хвалби, крояха се планове за подобряване на работата. Фауна тласкаше — като с остен — своите млади госпожици към доброта и благоприличие, т. е. към двете необходими условия за здрав сън. Беше нещо обикновено на тези съвещания да се сервират леки освежителни напитки, а сегиз-тогиз гласовете на младите дами се сливаха и в песен — било „Роден дом, скъп роден дом“, било „Старият черен Джо“, „По воденичната вада“ или „Жътварска месечина“. Денонощното дежурство в Готовата стая беше освен това и лек за разбити нерви и изнурени тела.