— И? — попита Сузи.
— Не се пръсна. Изглежда в картата имаше грешка. Защото в десет часа се подпали. Тъкмо изстисквах един лимон.
— Можеш и сега да изстискаш един — обади се Фауна.
— Как така се подпали? — продължи да пита Сузи.
— Ей тъй. Просто подпали. От само себе си ли, как ли. Беше хубаво куче, само че глупавичко. Не обичаше да стои в къщи. И все напикаваше Джо Елегънт.
— Значи Джо Елегънт го е запалил — рече Сузи.
— В никакъв случай! Джо Елегънт беше тогава в болницата.
Фауна ненадейно плясна с ръце.
— Велики боже!
— Какво има? Какво ти стана? — уплаши се Беки.
— Сузи — каза Фауна с внушителен глас, — знаеш ли за какъв човек ще се омъжиш? За рак.
— Ти ли го хвана? — засмя се Сузи. — Не знаех, че искаш да ме омъжиш за рак.
— Не се шегувай, Сузи. Рак, това значи юли. Помисли си кой работи с раци и разни такива?
— Джо Ангюро, рибарят — отговори Беки.
— Док! — извика Фауна. — И ако е роден през юли работата е чиста. Агнес, кога е роден Док?
— Не знам. Мак щеше да го пита.
— Ще разберем. Но той нищичко да не подуши.
— Мак ще се погрижи за това — каза Агнес. — Мак винаги е изнудвал Док.
— Но аз искам да зная още сега — настоя Фауна. — Вие си лягайте вече, че знаете ли утре какво ни чака? — Фауна затъкна молива в косата си. — Утре хвърля котва един тлъст разрушител. Нима забравихте какъв ден сме утре?
— Ей, вярно бе! — викнаха момичетата в хор. — Утре плащат заплатите.
За пет минути Фауна подреди косата си и се приготви за последната инспекционна обиколка — да провери дали е хвърлен боклукът, угасени ли са лампите. В тъмнината на Готовата стая тя забеляза огънчето на цигара.
— Кой там? — извика тя.
— Аз — обади се Сузи.
— Защо не си в леглото?
— Мисля.
— А бе, аз си знам, че от тебе уличница не става. А за какво мислиш? За хороскопа?
— Да.
— Док ти се харесва, нали?
— Тъй го нагрубих! Ядоса ме.
— Защо не оставиш всичко на мен? Мисля, че ще успея да ти го осигуря.
— Но той не иска да се жени, пък и да иска, сигурно няма да ме вземе.
— Хората не знаят какво искат — каза Фауна. — Затуй се налага все да ги пришпорваш. Защо им е притрябвало на умните момчета да се женят? Ама на, женят се.
— Влюбват се може би.
— Да, и това е най-лошото. Знаеш ли, Сузи… когато човек се влюби, от сто жени в най-неподходящата се влюбва. Затуй ще поема цялата работа в свои ръце.
— Какво искаш да кажеш?
— Това, че когато човек избира жена за себе си, той е влюбен в нещо от себе си, което няма нищо общо с жената. Тя прилича ту на майка му, ту пък ще е черноока, а той мрази русите. Понякога отмъщават някому, друг път не са сигурни дали са мъже и искат да си го докажат. Хора, които ги разбират тия работи, са ми казвали едно време — мъжът не се влюбва в жената. Влюбва се в новото и сам си го създава. Най-добрите бракове са тия, в конто участвуват умни хора. Умни, а не затънали до шия. Ти за Док си добра.
— Как тъй?
— Защото не приличаш на него. Да опитам ли?
— Не! — каза Сузи. — Нямам намерение да зачерням когото и да било. Най-малко Док.
— Всеки зачерня някого.
— Знаеш ли, ти беше права, Фауна. Бях само на шестнайсет. А той разговаряше с мен като с голямо момиче. Дори не мога да си спомня какво казваше. Също като на голяма.
Фауна прегърна Сузи през рамо.
— Може пък да си спомниш. Успея ли, около твоята звезда ще сложа червен пръстен. А сега ще си лягаш ли?
— Да — рече Сузи, — но само да не зачерняме Док.
Сузи изчака Фауна да зашуми със завивките си в леглото и след това се измъкна през главния вход. В Западната биологична лампата все още светеше. Тя прекоси Улицата, мина под уличния фенер, изкачи се по стъпалата и почука. Док не се обади. Тя открехна вратата и го видя седнал на масата със зачервени очи, наредил пред себе си стъклените панички. Изглеждаше мъртво изтощен. Кожата над брадата му бе просто посивяла.
— Много до късно работите — каза тя.
— Да. Заради вас ми се развалиха първите проби. Трябваше всичко отначало. Не става бързо.
— Съжалявам, Док. Но вие трябва да напишете своята статия. Аз нищо не разбирам от нея, но трябва да я напишете.
— Струва ми се, първия път бяхте права — рече той. — Изглежда, че не мога.
— Как да не можете! Каквото поискате, всичко можете.
— Ами ако е точно така? Ако не искам?
— Аз искам!
— Какво ви засяга това?
Сузи се изчерви и потърси отговора в ноктите си.
— Всички искат. Не я ли напишете, всички ще се отчаят.
Той се засмя.
— Що за причина, Сузи?
Тя реши да опита с друг трик.
— Всеки мрази страхливците …
— И да съм страхливец, кого засяга това?