Выбрать главу

Мак слезе по стръмната пътечка и прехвърля железопътната линия. Отмина стария парен котел и в диво тремоло чукна по ръждясалите тръби.

Преди да влезе в бакалницата, той спря до витрината и с всеотдайна съсредоточеност подробно разгледа изложбата от отверки.

Какауете разучаваше зад тезгяха последния шлагер. Навлякъл тъмновиолетово яке с жълта подплата, той беше хилаво, но красиво момче, в чиито очи блестеше неудържимият и малко тъжен пламък на гения.

— Здравей! — подвикна Мак.

— Здрасти! — отвърна му Какауете.

— Тук ли е Йосиф-Мария?

— Горе.

— Искам да го видя насаме — рече Мак.

Какауете го изгледа продължително и сърдито, после хлътна във вътрешността на магазинчето и викна:

— Чичо!

— Какво искаш?

— Мак иска да говори с тебе.

— За какво?

— Де да знам.

Загърнат в бледосиня копринена хавлия, Йосиф-Мария слезе по стъпалата.

— Добро утро, Мак! Това младите нямат никакви маниери.

Какауете сви рамене и отнесе нотите си върху варела с картофите.

— Много рано си станал — отбеляза Шефът.

Мак започна с церемониална сериозност.

— Отскоро си тук, Йосиф-Мария, но успя да си спечелиш доста приятели, добри приятели.

Шефът претегли това изявление и си взе бележка за слабата му неточност. Но тъй като нямаше какво да загуби от това, каза:

— Харесват ми вашите хора. Добре се отнасят към мен. — Клепачите му сънливо се отпуснаха, което означаваше, че е нащрек като радарна антена.

— В малкия град човек става еснаф — каза Мак, — но ти си човек с широки разбирания. Ходил си навсякъде. И знаеш кое как е.

Шефът се усмихна, с което потвърди своята мъдрост и зачака по-нататък.

— Аз и момчетата искаме да те питаме за съвет. От тебе глупава дума не може да се чуе.

— За какво се касае? — предпазливо попита Шефът. Смути го някакво смътно неудобство.

Мак дълбоко пое дъх.

— Всеки умен търговец като тебе ще каже, че е глупаво, но ти вече ни познаваш и ще разбереш. Сантиментална история. Във връзка с Док. Аз и момчета имаме към него дълг, който никога не ще успеем да изплатим.

— Колко? — запита Йосиф-Мария, дигна една метла и отчупи клечка да си почопли зъбите. — Изпарявай се! — обърна се той нежно към Какауете и племенникът му се заклатушка нагоре по стълбата.

— Не е до пари — рече Мак, — а до благодарност. Док се грижи за нас от години — легнем ли болни, лекува ни, охарчим ли се, ето ти го с долар в ръката.

— Всички казват същото — съгласи се Шефът. Той не можеше да долови атаката, а все пак знаеше, че атака има.

Мак чувствуваше топлината в извивките на собствения си глас, а това му вдъхваше увереност. Сега той бе професионалистът, който практикува своята професия.

— И сигурно щяхме да смучем Док още кой знае колко, ако сам той не беше се насадил на пачи яйца.

— Нима има неприятности?

— Знаеш, че има. Горкият серсем, седнал да си блъска блъските с ония влечуги!

— Ти ми беше казал.

— Та за това искаме нещо да направим за него. Щом ни бива да му помогнем, защо да оставяме скъпия си приятел да пропада? На бас се хващам, че и на теб ти е правил някоя и друга услугица.

— Ти знаеш ли, че на шах не можело да се мами? — попита Йосиф-Мария.

— И това го има! — Мак почна да губи търпение — А бе, с една дума, не му е добра работата. Как ще ги пори влечугите, когато му липсва един голям и силен микроскоп? Струва към четиристотин доларчета.

— Ако поднасяш паничката, аз хвърлям десет долара — рече Шефът, без много да се замисли.

— Благодарим! — разпали се Мак. — Знаех си, че си добро момче. Но работата не е там. Момчетата и аз искаме да направим всичко сами. Не ти щеме десетте долара. Искаме ти съвет.

Шефът заобиколи тезгяха, открехна хладилника, извади две кутии бира, проби ги и плъзна едната по тезгяха към Мак.

— Благодаря! — каза Мак и обля с бира пресъхналите си устни и гърло. — Така! Чудесно! Виж сега какво искаме от тебе. Имаме нещо, от което ни се ще да се отървем чрез лотария. После с парите от лотарията ще купим на Док микроскоп. Искаме да ни помогнеш с билетите, с продажбата, с тия работи.

— Ами какво е това, дето ще го разпродавате с лотария?

Моментът, ужасният момент настъпи! Мак надигна кутията да доизпие останалата бира, но ръката му трепереше. Стомахът му се преобърна.