Док пържеше наденици и ги ръсеше с настърган шоколад. Това им придава необикновен, ориенталски вкус — мислеше си той.
— Много рано си станала — посрещна той Фауна.
— Защото реших, че един кварт бира дълго няма да изтрае.
— Тъй и стана — каза Док. — Един чифт наденици.
— Може и да си взема — прие тя. Знаеше, че онзи, който ти дава, после ти се чувствува длъжен. — А това е маймунска глава. От моите пътешествия.
— Интересно.
— Знаеш ли, има хора, мислят, че това са човешки глави.
— Отде накъде? Не виждат ли формата на очите, на ушите? Я погледни носа!
— О, има хора, дето много-много не се заглеждат в другите — каза Фауна. — И аз ще изпия една бутилка за компания.
Вкусът на шоколадовите наденици я заинтригува.
— Никога не съм кусвала подобно нещо — отбеляза тя. — Ти ядеш ли скакалци, Док?
— Да. В Мексико съм ял. Много лютят.
Фауна не беше от тия, дето шикалкавят.
— Не ти ли е дошло до гуша от нас? Всеки те търси за услуга — попита го тя.
— Щеше да ми дойде до гуша — усмихна се Док, — ако не беше тъй. А за теб какво мога да сторя? Но чакай, не съм ти благодарил за кейка и за бирата оная вечер.
— Как ти се стори детето? — продължи да пита Фауна.
— Особено. Никак не мога да си представя, че работи в „Мечешко знаме“.
— Аз също. За тая професия хич не я бива. Но аз май свикнах с нея. Сузи е родена дама, не можеш я прекърши.
Док захапа наденицата и замислен сръбна бира.
— За това не бях мислил, но може да мине и за недостатък.
— Много е добро момичето — каза Фауна. — Харесва ми. Но във финансово отношение е жив пасив.
— Защо не я изхвърлиш?
— Не мога. Знаеш ли какъв тежък живот е имала? Пък и нямам сърце да изхвърлям хората. Ако сама си стегне багажеца и тръгне, друго е. Но като проститутка бъдеще няма.
— Посегна да ме удари с книгата — оплака се Док.
— Ето, виждаш ли? Момиче с характер! В публичните домове тия не минават.
— Удари ме през лицето с някои основни истина — каза Док. — Остро око има, всичко разбира.
— И език има — допълни Фауна. — Ще ми направиш ли услуга?
— Разбира се — прие Док, — стига да мога.
— При друг не мога да ида — продължи Фауна. — Никой няма да разбере.
— За какво става дума?
— Слушай Док, не съм вчерашна и всякакви съм виждала. И да ти кажа, имаш ли в себе си макар и следа от честността на жената, всичко отива по дяволите. Ти например никога не идваш в „Мечешко знаме“. Предпочиташ открития фронт. Мен ако питаш, мисля, че ти излиза по-скъпо, но не ми влиза в работата кой как иска да живее.
— Боя се, че не мога да следя мисълта ти — рече Док.
— Добре. Ще играя с открити карти. Когато си наумиш да хванеш в капана някое от сладурчетата, тия, любителките, налага ти се куп приказки да изприказваш, додето й вземеш акъла, тъй ли е? Права съм, нали?
— Права си — тъжно се усмихна Док.
— А винаги ли си искрен?
Док си прехапа долната устна.
— Ами… защо, мисля, че в момента съм.
— Но после?
— После … Замисля ли се…
— Виждаш ли? Точно това искам да ти кажа — рече Фауна. — Да свалиш десетина звезди на едно неопитно девойче не се иска много ум.
— Но ти си била анализатор от класа! — възкликна Док. — Защо не минеш в анкетния бизнес? А какво мога аз да сторя?
— Тая малката, Сузи, хвърчи от големите приказки. От нея проститутка няма да стане и то именно поради женската й честност. Ще излезе ли от нея порядъчна жена, не мога ти каза, но искам да ми се махне от врата. А ти, Док, какво би загубил от една игра с нея? Чисто и просто ще я позанасяш като тия, дето ти идват тука на крак, а?
— Каква полза?
— Може да съм на крив път, но ми се струва, че стига да поискаш, можеш да й надумаш малко от големите приказки. И като се отнасяш към нея като към порядъчна жена, току виж наистина станала порядъчна.
— И все пак не виждам каква е ползата.
— Ще се откаже от „Мечешко знаме“ — натърти Фауна. — Ще се откаже от компанията на курветините.
— А аз? — попита Док.
— Би ли взел за жена момиче от моите?
— Не, но …
— Ти само й пусни въдицата, Док! — примоли се Фауна. — Нищо няма да загубиш. току-виж напуснала и се заловила я за машинопис, я телефонистка станала. Нали ще сториш това за мен, а Док?
— Не е честно — каза той. Фауна реши да смени тактиката.
— Снощи разговарях с нея. Призна си момичето, че не помни мъж да се е държал с нея като с порядъчна жена. Какво можеш да изгубиш?