— Ще я накарам да страда.
— Но пък може да напусне заведението!
— Ами ако й харесва тук?
— Не й харесва. Казвам ти, тя си е родена порядъчна. Виж какво ще ти кажа, Док, покани я на вечеря! И няма защо да се натискаш! Просто бъди внимателен.
— Да си помисля.
— Ще можеш ли?
— Ще мога.
— Ако си добър с нея, и тя ще бъде добра. И голяма услуга ще ми направиш.
— Ами ако не иска да излезе с мен?
— Как няма да иска! Аз като й кажа …
— Ще си помисля — обеща той.
Док погледна през прозореца и усети, че по жилите му се разлива топлина. Изведнъж се почувствува по-добре. Вече не помнеше откога не му е било тъй леко.
— Ти само кажи, от мен имаш три бутилки шампанско — каза Фауна.
Следобеда Джо Елегънт прочете на Фауна последната си глава. После се зае да й обяснява митовете и символите.
— Както виждаш, бабата олицетворява вината.
— Но нали е мъртва, нали е погребана?
— Да.
— Малко ми е неясна тази вина, ще знаеш.
— Но това е самата действителност, прикрита зад действителността — оправда се Джо.
— Дрън-дрън! — прекъсна го Фауна. — Слушай, Джо, я вземи напиши разказ, ама за реални неща!
— Какво, май ти се ще мен да учиш как се пише? — злъчно попита Джо.
— Да не мислиш, че не мога? — каза Фауна. — Имаш например един млад човек, влюбен в едно младо момиче.
— Брей, че оригинално!
— Мъжът винаги вярва на думите си, дори когато е сигурен, че лъже — продължи Фауна.
— Какви ги приказваш, за бога? — учуди се Джо.
— Обзалагам се, ще се отърва от едно лице и в същото време ще забода нова златна звезда. Хайде да се обзаложим!
— Какво рече Док за кейка? — попита Джо.
— Възхити се — отвърна Фауна.
Това пък беше второто събитие в този благодатен четвъртък.
21. БЛАГОДАТНИЯТ ЧЕТВЪРТЪК БЕШЕ ДЕН ЗА МИЛИОНИ
В приюта „Палас“ се извърши атомно разпадане. Верижната реакция тръгна във всички посоки. Пожарът се предаде на улица Консервна. Мак и момчетата сякаш притежаваха енергията и ентусиазма на плутония. Толкова много неща за такова кратко време можеха да извършат само много мързеливите. Да не говорим за заседанията, за разменените послания за плановете и контраплановете! Мак се видя принуден да надписва още и после още лотарийни билети. Това, което бе почнало като скромна измама, сега вече доби окраските на преливаща всенародна любов към Док. Хората купуваха билети, продаваха билети, разменяха билети. Пратеници отидоха в депото на Южната тихоокеанска железница, в автобусната спирка на „Грейхаунд“. Полицаят Джо Блейки разнасяше билети в джоба си и отменяше глобите за погрешно паркиране, ако нарушителите си купеха за два долара късметче — всеки можеше да спечели приюта „Палас“.
Хуити Първи нахлу в непознатите и привлекателни околности на Пебъл Бийч, Кармел и Хайлендс. Методът на Хунти Втори пък се характеризираше с известна праволинейност. Първият, който отказа да купи билет от нето, бе наказан с камък в предното стъкло на автомобила си и тази вест бързо обиколи околността.
За момчетата настъпи кръстоносен поход. Печелившият билет, носещ името на Док, бе, разбира се, заровен в празното място в консервна кутия от домати. По негласно споразумение пред Док никой не споменаваше за лотарията. Мак и момчетата споделяха с приятелите на Док какво са намислили, но непознатите… кой да ти мисли за тях! Компанията беше съвършен пример на колективното доброжелателство и щедрост осенили цяла общност от хора.
Но ако общностите притежават една групова Добра Фея, те също си имат и един Зъл Гений, който действува успоредно и често в сътрудничество с Добрата Фея. След като видя как Добрата Фея постепенно навлиза в живота, Злият Гений на улица Консервна незабавно се впусна в действие. Той прошепваше в ушите на своите клиенти по две-три думи и те злорадо се усмихваха, разсъждавайки: „Шефът е умно момче. Отскоро е пришелец, в хубави дрехи се облича и си вади парите от бедните и безпомощни мексиканци именно защото е хитър. Сигурно Ли Чун му е продал приюта «Палас», а той или е забравил това, или изобщо не го подозира. И спечели ли Док, Шефът не ще посмее гък да каже.“
Колко ли е забавно да надхитриш хитрия! Злият Гений на улица Консервна разполагаше с достатъчно време за професионалното си развихряне и по едно време службата му дори изглеждаше добродетелна. От шефа хората купуваха много повече билети, отколкото от другите. Искаха да видят лицето му сега, за да го сравнят после с физиономията, която би направил, когато всичко разбере.
В друг случай Мак и момчетата биха разтеглили продажбата на билетите със седмици, ала сега времето ги гонеше по петите. Ако в това време Шефът получеше данъчна разписка от общината, планът щеше да се пръсне под носа им. Можеха да рискуват в петък. Събота беше крайният срок. Момчетата пуснаха дума, че събота вечер в приюта „Палас“ ще се сервират средносилни подкрепителни и че приношения от всякакъв род ще бъдат добре дошли.