Мак посети Док в благодатния четвъртък следобед.
— Ако нямаш какво да правиш в събота вечерта — каза му той, — аз и момчетата ще правим едно малко събиране … Моля за отговор.
— Отговарям с да.
— Има ли нужда пак да идвам?
— Ще дойда — потвърди Док.
Мак си припомни мисията, с която всъщност го бяха натоварили.
— Сигурен съм, че мога и сега да те метна, както направих едно време. Но ще говоря открито. Кога ти е рожденият ден, Док?
Док потрепера.
— Моля ви се, не ми устройвайте празненство! Последното едва не ме съсипа.
— Тоя път не става дума за празненство, а за бас — каза Мак. — Искам да спечеля един долар. Кога си роден, Док?
Док се хвана за първата дата, която му хрумна.
— На четвърти юли.
— Какво? Та това е Четвърти юли!
— Кажи-речи — каза Док и почувствува огромно облекчение.
В отговор на бележката, която Мак изпрати с поканата да пийнат по глътка нещо хубаво, по-късно същия следобед в приюта „Палас“ на официално посещение пристигнаха Фауна и момичетата. Сузи отсъствуваше. Мълчалива и затворена цяла сутрин, сега тя бе отишла на разходка по пътечката, водеща край морето до фара на нос Пинос. Тя се взираше в отливните блатца и си набра китка от ситните цветчета, дето растат едва ли не в океана, на самия край на сушата. Беше неспокойна и нещастна. Едновременно се вълнуваше и от погнуса й се повръщаше. Искаше й се да се усмихне, после да заплаче, ту се страхуваше, ту се радваше, ту губеше всякаква надежда: Док я бе поканил да вечеря с него при „Съни Бой“ на кея, а Фауна я бе насърчила да приеме.
В началото Сузи протестира.
— Няма да ида!
— Ще отидеш и още как! — й бе казала Фауна. — Не ме карай да те принуждавам с бухалката! Ще идеш!
— Не можеш ме принуди.
— Искаш ли да опитаме? От мислене какво добро да сторя за теб, мозък не ми остана.
— Нямам с какво да се облека.
— И Док няма. Щом той може да отиде как да е, значи и ти можеш.
— Но, Фауна, той си го има отвътре! А хора като мен трябва да се заничат отвън, защото нищо си нямат. И ме е страх да не се изложа. Отде да знам как да се държа?
— Сузи — бе рекла Фауна, — един съвет ще ти дам, Не ме ли послушаш, ще извикам Джо Блейки да те изхвърли от града. Не почвай първа, това е! Чакай да те ударят и тогава дигай юмруци! Но теб никой няма да те удари.
— Дали да си облека костюма? Има едно голямо петно.
— Дай го на Джо Елегънт да го изчисти и да го изглади, и му кажи, че аз съм поръчала.
След този разговор Сузи се отправи към фара. Беше все още благодатният четвъртък.
Срещата в приюта „Палас“ всъщност бе ненужна, тъй като новината за лотарията се пръсна навсякъде и Фауна бе купила вече десет билета. Тя накара и момичетата да купят по един.
За пръв път Еди получи разрешение от Дебелата Ида да заеме от кръчмата й чаши. Тя също бе поканена на срещата и домъкна два кварта уиски „Пайн каньон“.
— Почти нищо не струва — поясни тя.
Срещата почна официално. Агнес и Мейбъл седнаха с прибрани колене. Буреносният поглед на Фауна накара и Беки бързо да прибере нозе, от което тя разля чашата си.
— Ще бъде лотария и половина! — провикна се Мак. — Просто не мога да чакам. Представяте ли си каква мутра ще направи Док, като спечели?
— А как ще му обясниш как е спечелил, след като не е купил ни един билет? — попита Дебелата Ида.
— Лесна работа. Ще кажем, че му е бил купен от приятел, който държи името му да остане в тайна. Бях при Док преди малко. Обеща да дойде.
— Ами научи ли кога му е рожденият ден? — попита Фауна.
— Как не! На четвърти юли.
Фауна едва не издъхна, гърдите и се изпразниха тъй шумно, сякаш изпуснаха пара:
— О, света Ябълко Евина! Чиста работа! Какво велико щастие! От туй по-хубаво, здраве му кажи!
— Какви ги плещиш? — прекъсна я Мак.
Погледът па Фауна се замъгли.
— Мак — дрезгаво рече тя, — не искам да ви се бъркам в празненството, но защо да не го превърнем в годеж?
— Кой се е сгодил?
— А бе те още не са се сгодили, ама и това ще стане.
— Кои са „те“?
— Док и Сузи. Пише им го в хороскопа.
— Ами ако не се сгодят?
— Как няма да се сгодят! Аз като ви казвам …
Компанията млъкна. Мак тихо се обади:
— Казах ли ви, че ще бъде лотария и половина? Ето ти сега лотария па лотариите! От Втората световна война насам по-необикновено събитие не е имало. Ти сигурна ли си, че Док ще се съгласи?