— На мене оставете — каза Фауна. — И да не му го издрънкате, ей! Едно време бях импресарио на един борец, полусредна категория, казваше се Кели Смъртоносната целувка. Та и Док ли няма да изкарам на тепиха?
— Ами Сузи? — попита Еди.
— Сузи е вече на тепиха — отвърна Фауна.
Разделиха се мирно и тихо, но в гърдите им гореше пламъкът на силните чувства. Не помнеха ден като този благодатен четвъртък. На всичко отгоре той още не бе свършил.
22. ВЪОРЪЖАВАНЕТО
В четири и половина Фауна заповяда на Сузи да се яви в нейната спалня-кабинет в пълна бойна екипировка. Сузи тръшна дрехите си върху леглото на Фауна.
— Отличен начин да се предпазваш от бръчки — забеляза Фауна. После посегна към сивата вълнена пола и жакета, разстла ги да види нямат ли петна, помириса ги.
— Чудесна стока — рече тя.
— Общ гардероб — каза Сузи. — Останаха ми от сиропиталището.
— Не всички са били в сиропиталище — Фауна видя кафявите обувки, приближи се до вратата и извика: — Джо? Джо Елегънт!
Джо се показа.
— Предполага се, че не съм на работа — възпротиви се той.
— Аз пък съм трън под задника на всеки работник — каза Фауна. — Изтичай до Уайлдкок и му кажи да сложи нови токчета. Да закърпят тук и да ги лъснат. И почакай да ги донесеш обратно!
Джо тръгна, недоволствувайки, но все пак тръгна. Фауна се обърна към Сузи:
— Имаш ли ръкавици?
— Не.
— Ще ти дам на заем. Ето, вземи тия, белите. Ето ти и носна кърпичка, но никакви следи от червило! Сега слушай, Сузи, грижи се за обувките си, слагай си чисти ръкавици, носи винаги бяла носна кърпичка и гледай ръбовете на чорапите да са прави. Спазваш ли това, нищо не може да ти се случи. Костюмчето е добро. Тоя плат е от тия, дето колкото остаряват, по-хубави изглеждат. Само да не ходиш с протрити токове! Извикай Беки!
Когато Беки влезе, Фауна я попита:
— Ти нямаше ли якичка и ръкавели от бяло пике?
— Току що си уших.
— Трябва да ги заемеш на Сузи. Вземи игла и приший ръкавелите на тоя жакет.
— Ама тя да си ги изпере.
— Ще си ги изпере.
И докато Беки тропосваше ръкавелите, Фауна заповяда:
— Изпразни си чантата! — Като разгледа купчинката върху леглото, взе да нарежда: — Тоя аспирин не ти трябва. Ето, вземи моя гребен, а тоз да го хвърлиш! Нищо по-отвратително от гребен без зъби. Сложи тия тоалетни хартийки. От време на време да си бършеш носа. Я да ти видя ноктите! Хмм, не са лоши. Изми ли си косата?
— Защо не й дадеш перука? — обади се Беки и захапа конеца.
— Не се пиши много хитра! Хайде, ставай да й оправиш косата! Само да не я нагласиш много фънц-фунц! — А към Сузи: — Беки е майсторка на фризурите. Този жакет не става. Общият гардероб тук се е поизложил. — Фауна зачука с молив по зъбите си, след това бръкна в скрина и извади две кожи от белка. — Да преметнеш белките на раменете си! Но само да ги загубиш или нещо повредиш, червата ти ще скъсам! Тъй… докъде стигнахме? Никакъв парфюм! Напръскай се само с тази Флоридска вода — малко старомодно, но дъхти на младост.
Беки застана зад стола на Сузи, изчетка косата й, среса я и почна да я моделира.
— Какви й са големи ушите! — установи тя. — Малко да ги поскрия, а?
— За прическите имаш златна ръка — рече Фауна.
Последните наставления бяха дадени в шест часа. Вратата на спалнята бе заключена.
— Обърни се! — изкомандува Фауна. — Дръж си глезените близо един до друг. Я ходи сега! Добре. Наистина имаш красива походка. Хубаво момиче си, но както ти казах, трябва да се поддържаш.
Сузи се огледа в огледалото и се усмихна, защото й се стори, че наистина е хубава. Това я смути и едновременно й достави удоволствие. А когато бе доволна, изглеждаше още по-хубава. Неочаквано тя се нацупи и изпадна в паника.
— Сега пък какво има? — изръмжа Фауна.
— Ами за какво ще говоря? Фауна, не искам да отивам! Не съм за човек като Док. Фауна, миличка, кажи му, че съм болна. Няма да ида.
Фауна я остави да си каже всичко, после тихо рече:
— Няма ли да се разревеш сега, та след всичките ми усилия да се подуят и очите ти? Добре, плачи!
— Съжалявам — каза Сузи, — ти си толкова добра. А мен, Фауна, за нищо не ме бива. Само си губиш времето с мене. Нали знам какво ще стане — рече ли той нещо, дето не разбирам, ще избухна. Страх ме е.
— Разбира се, че те е страх. Нямаше да те е страх ако не държеше на Док. Откритието не е твое. Не е имало момиче да тръгне на първа среща с човек, когото харесва, и да не го е страх. Сигурно и Док го е страх.
— Глупости!